Румен Христов предлага президентът да няма право да участва в политика до две години след мандата си
„Природата показва, че с нея шега не бива," така Румен Христов коментира бедствието по Южното Черноморие. По думите му щетите са резултат от комбинация между силни валежи и човешка алчност.
„Да застроим всеки квадратен метър близо до морето – това доведе до щети и човешки жертви," каза той пред БНТ.
Христов настоя за по-строг контрол и отговорност на институциите: „От Басейнова дирекция казаха, че е имало сигнали, но не е реагирано. Ако се установят виновни, трябва да бъдат наказани."
По темата за напрежението между правителството и президента Румен Радев, Христов заяви:
„Президентът е фокусиран е върху това какво ще се случи, след като му изтече мандата. Разбира се, че той може да бъде и трябва да бъде коректив. Това му го дава като право и Конституцията в неговите правомощия. Но той е иззел изцяло ролята на човека-опозиция. До голяма степен се занимава с това да критикува мнозинството и политическата дейност в страната и пропуска да върши част от своите задължения, според мен."
Той заяви, че има идея за въвеждането на законов „период на охлаждане" – забрана държавният глава да се занимава с политика година и половина - две след напускането на поста.
„В демократичните държави комисари и министри имат подобни ограничения. Това не е някаква репресия, а възможност президентът да се фокусира върху своите правомощия," обясни Христов.
Той отхвърли хипотезата, че предложението цели да ограничи Румен Радев за евентуална политическа кариера: „Президентът има право да се занимава с политика, но не и да използва институцията за бъдещ политически проект."
Христов изключи възможността от предсрочни избори, като заяви, че това няма да промени съотношението на силите в парламента.
„Ще загубим пари и време. Правителството трябва да продължи, за да влезем в еврозоната," подчерта той.
Относно разговора между Бойко Борисов и сина на американския президент, Христов коментира:
"Аз нямам никакво съмнение, че е било в посока благото на държавата."
По въпроса за съдебната реформа той предупреди, че изборът на нов Висш съдебен съвет ще бъде труден, тъй като „мнозинството от 160 депутати трудно ще се събере". Според него "намесата на политиците в съдебната система е като слон в стъкларски магазин".