В Чехия либерализмът е с насинен задник
Ще успее ли бившият комунист да направи коалиция?
Интересите пак надвиха ценностите – това е поуката от парламентарните избори в Чехия.
Както знаем, победителка с близо 35 на сто от гласовете е партията АНО с лидер Андрей Бабиш – милиардер и олигарх, бивш комунист и номенклатурчик, на това отгоре с досие и с няколко обвинения за корупция. Появява се и в Панамските досиета, но като по чудо не е “намагнитен” до този момент. Макар че
и да го намагнитят, това едва ли ще му попречи в политиката - мокър от дъжд не се бои
Победена с около 23 на сто от вота е коалицията “Заедно”, начело с досегашния премиер Петър Фиала - борец против комунизма през 80-те, историк, политолог, радетел за евроатлантическия либерализъм и всички произтичащи опорки. Уви, управлението му не извади късмет – започна с разгара на ковид кризата и сега приключва с икономическа криза, причинена от войната в Украйна и прекратяването на енергийните доставки от Русия. И макар че миналото му е кристалночисто и дори героическо, напоследък рейтингът на Фиала е най-ниският сред лидерите в цяла Европа с изключение на френския президент Макрон.
Това е важна поука за българската десница,
която сега си търси правилния човек за президент – и най-чистият доказан либерал губи пред патриота олигарх със съмнително минало. Друга поука е изключително високата активност – почти 70 на сто от избирателите са гласували. Явно за разлика от нас чехите смятат, че изборите нещо променят. И вероятно са прави за себе си.
Партията на Бабиш има 80 депутати от общо 200. Ако успее да направи правителство, то ще му е второто. Предишното управлява от 2017 до 2021 г. и щеше да се води успешно, ако накрая не бе помрачено от ковид кризата.
И обратното, правителството на Фиала
започна от ковид кризата и катастрофира в икономическата криза,
причинена от войната в Украйна и поскъпването на газа. За 4 г. мандат натрупаната инфлация е 33%, цените на енергията са скочили с 64%, а реалните доходи още не са достигнали нивото отпреди ковида. Електричеството е на трето място по скъпотия в цяла Европа, въпреки че се изнася за чужбина и 40 на сто от него се произвежда в дореволюционните ядрени реактори на цената на спанака. Ето до къде води вярната преданост към ЕС.
С лице към Брюксел – със задник към народа. Това е трагедията на европейския либерализъм.
За 10-12 г. Бабиш и Фиала си размениха идеологическите позиции. В началото Фиала беше евроскептикът, а Бабиш - евроатлантикът. Днес е обратното. В последната кампания Фиала реши да плаши народа с ужасите на популизма и екстремизма в лицето на Бабиш. Той обрисува своята кауза като “борба за демокрацията и свободата” и обвини опонента си, че ще предаде Чехия в ръцете на Путин.
Народът явно не се върза. Освен това според Фиала всякакви референдуми за членство в ЕС и в НАТО са противопоказни и въобще пряката демокрация е по-вредна за демокрацията от представителната дори. В това той има доста последователи у нас.
И обратното – преди десетина години Бабиш бе много по-верен на Брюксел от Фиала. Едва след като стана премиер през 2017 г., той смени тона и започна да приглася на Виктор Орбан по теми като миграционната политика и зелената сделка, а напоследък обещава, че ще намали и помощта за Украйна. Разбира се, чак да се прегърне с Путин е изключено – няма по-предан русофоб от един бивш комунист с някой и друг милиард в Кайманите. Преди години лично Бабиш изгони 80 руски дипломати заради експлозиите във военните заводи. А преди това изгони един заради отравянето на Скрипал в Лондон.
Така
в чешкото политическо кросно се отвори патриотична дупка
и в нея се намести чисто новата Партия на мотористите за себе си на Филип Турек – бивш съветник на Вацлав Клаус, премиер и президент на Чехия в близкото минало. Тя е категорично против зелената сделка, либерализма, прогресивизма, еврото, Европейския съюз и дори против велосипедните пътеки по улиците и пътищата. Лозунгът ѝ е “коли, въглища и чешка крона”. Мандатите на тази партия в новия парламент са 13.
Бабиш, който всъщност е много умерен евроскептик и всеки момент може пак да се обърне с лице към Брюксел, трябва да направи коалиция не само с волните мотористи, но и с шарената “Свобода и пряка демокрация” (СПД) на японския чех Томио Окамура. Шарена, защото в нея има и неофашисти, и левичари. Това, което ги обединява, е омразата към Брюксел. За разлика от другите патриотични партии СПД е дружелюбна към имигрантите от Украйна, но не и от Афганистан.
В европарламента СПД членува в групата “Европа на суверенните нации”, където е и нашата “Възраждане”. В новия чешки парламент тя има 15 мандата. Общо трите партии събират 108 мандата, което е достатъчно за мнозинство.
Бабиш обаче държи да направи правителство на малцинството – от мотористите и преките демократи се иска да го подкрепят в парламента, но без да участват в разпределението на постовете. Иска да управлява сам, за да поеме цялата отговорност към нацията. Ще се случи ли това? Малко вероятно. Но ако се случи, едва ли подобна сглобка ще изкара целия си мандат. В един момент я мотористите, я СПД ще преценят, че вече не им изнася да подкрепят Бабиш без никаква файда, особено ако той се върне в политически правилния евроатлантически коловоз. Което е почти неизбежно.
Шарена и любопитна е чешката политика, но най-интересното е, че същите разигравания се повтарят по-късно и у нас. Сега чакам най-сетне и у нас да възникне партия на Патриотите срещу велосипедните пътеки (ППСВП) или поне срещу тротинетките (ППСТ). Уви, нямаме въображение, не използваме достатъчно възможностите на партийно-листовата система.
Андрей Бабиш и партията му АНО спечели парламентарния вот в Чехия.
СНИМКА: РОЙТЕРС