Газ за България през Турция – пробив или провал (Инфографика)
Договорът с "Боташ" бе подписан на 3 януари 2023 г. и изглеждаше като успех, след като Русия не спря доставките
Клаузите обаче са заробващи - без опция за предоговаряне, а дори да се прекрати предсрочно, пак се плаща всичко
Договорът с “Боташ”, чрез който “Булгаргаз” получи достъп до турските терминали за втечнен газ и пренос през газопроводи, много прилича на отношението на тълпата към Исус Христос по време на Страстната седмица. Тя започва от неговото триумфално посрещане в Йерусалим с възгласи “Осанна” и завършвайки с викове “Разпни го!” в деня на разпятието му.
Тези, които сключиха договора, го славят и обясняват, че във времето на подписването бил спасителен пояс за България. Другите обаче са на мнение, че всъщност страната ни не ползва големи количества газ през Турция, но плаща прескъпо.
Към днешна дата, според думите на премиера Росен Желязков,
българската компания вече е задлъжняла с 600 млн. лв. към “Боташ”,
а за 13-те години на договора сумата може да стигне 6 млрд. лв.
Енергийният министър Жечо Станков казва, че “Булгаргаз” трябва да плаща по 1 млн. лв. на турската компания, независимо дали ползва, или не газ.
Договорът с “Боташ” бе подписан на 3 януари 2023 г. Почти година преди това - на 27 април 2022-а, “Газпром” спря доставките за България. А единственият терминал за втечнен газ, който можеше да ползва страната ни тогава, бе при гръцкия остров Ревитуса, се оказа с резервиран капацитет и българската компания трудно се класираше на търговете му.
Въпросният документ беше подписан, след като президентът Румен Радев се срещна с турския си колега Реджеп Ердоган и започнаха преговори между двете енергийни министерства и двете газови компании.
Президентът наскоро заяви, че по време на служебното правителство на Гълъб Донев, когато се подписва договорът, единственият начин за гарантиране на ежегодната консумация на газ бе чрез доставка на липсващите около 2 млрд. куб. м. И благодарение на политическия пробив, който България единствена успяла да направи с Турция чрез договора с “Боташ”, страната ни получила достъп до всички техни 5 терминала за втечнен газ и служебното правителство обявило търгове за втечнен газ.
Радев атакува опонентите на договора с Турция с тезата, че когато се върнали на власт партиите, които уж воюват с Путин, вместо да финализират тези търгове, започнали да внасят руски газ през посредници.
Само за миналата година количествата били 1,7 млрд. куб. м.
Според президента управляващите нито ползват пълноценно този договор за задоволяване на вътрешното потребление, нито продават на трети страни през неговия капацитет, нито го предоговарят.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отвърна, че чрез договора с “Боташ” България е станала най-големият инвеститор в турската газопреносна система с въпросните 6 Надявам се президентът Радев да използва контактите си с Ердоган за предоговаряне на условията, допълни Борисов. Всъщност не само Борисов критикува - поддръжници на договора с турската компания извън президенството няма.
В доклада на временната парламентарна комисия за “Боташ” от 19 април миналата година се появиха притеснителни клаузи. Едната е, че договорът, който е със срок до 31 декември 2035 г.,
не може да се променя или прекрати предсрочно.
А България плаща твърда сума на ден, независимо от реално доставените количества газ. Ако “Булгаргаз” едностранно прекрати договора, плаща 100% неустойки - т.е. дължи пълната сума по него за целия срок от 13 години.
След като докладът бе изготвен, отиде в прокуратурата, ДАНС, н Министерството на енергетиката, н БЕХ и при още други институции. А парламентът задължи енергийния министър да предоговори условията с “Боташ”. Само че преговорите засега нямат никакъв успех, защото турската страна не отстъпва.
Сегашният енергиен министър Жечо Станков допълва, че с този договор е “продадена” печалбата на “Булгаргаз” за 100 години напред, защото дружеството в най-добрите си години печели по 40-60 млн.
И още едно сравнение за статистиката - разтоварването и докарването до България на газ от терминалите в Ревитуса и Александруполис струва около 5 евро за мегаватчас. А само транспортът от турската мрежа струва 9 долара.