Историк: Попаднах на древна обсерватория в Пловдивско. Археолози: Това са останки от каменоломна (Снимки, видео)
Предците ни, предхождащи траките, са познавали цялото движение на слънцето по небосклона в най–дългия ден от годината – 21 юни, констатира Кирил Кирков след своето откритие
Кирил Кирков е дипломиран историк на Нов български университет и от доста време се е посветил да търси и проучва древни останки в България. От години живее и работи в Лондон, но там не упражнява професията си. Успоредно не спира да обикаля родните полета и планини и да изследва интересни според него находки.
Така на 13 септември тази година с трима приятели – Жана Карагьозова, Веселин Минков и Маринела Гърчева провеждат проучвателна експедиция в Сърнена Средна гора. Тогава се натъкват на нещо, към което ги упътват местни жители от село Сърнегор.
Попадат на огромни каменни блокове и след проучване Кирков заключава, че те са част от древна обсерватория. Районът в Средна гора действително е богат на старини, мегалити, крепостни стени, гробници, златни погребения. И това подсилва любопитството на мнозина.
Но доколко откритието на Кирков е научно обосновано?
"24 часа" предостави снимков материал от "находката" на изявени археолози, проучили десетки обекти в Пловдивско. Тяхното становище е категорично.
"Това са останки от каменоломна, каквито има на поне шест–седем места в региона. Намират се най–различни каменни кръгове, които любителите, без да се занимават с наука, ги интерпретират като слънчеви дискове. А те са всъщност от 30–те години на миналия век, когато хората са правили камъни за мелници", обясниха учените. Повече от тя са категорични, че "откритието" край Сърнегор е точно такова. Друг виден изследовател на древната история пък е на мнение, че това са били воденични камъни. Но наблизо обаче няма река.
А самият Кирков смята, че става въпрос за нещо уникално, изработено от предшествениците на древните траки по нашите земи.
"Заобикаляйки през планината, успяхме да намерим древния път. Спуснахме се по пътека и видяхме изправена скала, висока около 140-150 см, с изсечен слънчев диск. Поизчистихме я. Разгледах релефа и останах поразен. Виждаха се добре оформени 3 фигури - диск в средата, от двете му страни два полудиска. Компасът отчете позиция юг - север на изображенията в анфас и изток - запад на цялата композиция. Направи ни впечатление, че по ръба на дисковете има издълбани жлебове, които са разположени на еднакви разстояния един от друг и когато ги преброихме, се оказаха по 15 (частично запазени). В непълния диск вдясно (по-големия) жлебовете са 9, а в малкия вляво - 6 броя. Бяхме озадачени", разсъждава Кирков.
Числата 6, 9 и 15 първоначално нищо не му говорили. Взел молив и лист и нарисувал цялата композиция. Тогава всичко си дошло на мястото.
"Разбрах, че е нещо просто и уникално. Централният пълен диск се явява продължение на непълния и заедно двете фигури имат точно 24 жлеба. По този начин се получава, че числото 9 е равно на часовете на нощта при продължителност на деня от 15 часа. Кой е този ден в годината", пита се той.
И разсъждава, че дискът е разграфен така, че да отразява времето, необходимо на слънцето да стигне от зенит до залез. "Тоест от най-ярката си част до пълно скриване зад хоризонта, след което настъпва нощта. Установихме, че тъмната част на това денонощие е 9 часа, а светлата - 15. А от пладне до залез имаме 6 часа. Следователно от изгрева до пладне следва да са 9 часа", размишлява Кирков.
Оказало се според него, че денят с продължителност от 15 часа е 21 юни - лятното слънцестоене. "Моята приятелка и колега Маринела Гърчева - учител по история география, изпрати потвърждение на това. Не е за учудване, че древните ни предци са знаели цялото движение на слънцето по небосклона в този ден от годината. Вероятно когато то е изпълвало слънчевите дискове, очертани в скалата, е извършван определен ритуал", допуска той.
Но не изключва, че е било възможно древните обитатели на тези земи да са проследявали и останалите проявления на небесното светило, като зимното слънцестоене. Тогава е най–краткият ден с продължителност 9 часа.
"Също може да се отчита и пролетното и есенното равноденствие, като тогава се изпълва фигурата, която се получава от пълния централен диск и малкият непълен отляво или от западната страна. Получават се 21 огрени жлеба и 9 неогряни, което е 21 без 9 и прави 12 часа", заключава той.
По думите му тази древна обсерватория се намира на немного високо място в планината и е близко до подножието. Разположена е на южен склон, който правел лесен достъпът на слънчевите лъчи през целия ден - от ранно утро до залез. Това позволявало на древните учени да следят хода на светлината по съоръжението в скалната повърхност с много голяма точност.
"Съдейки по броя на часовете в най-дългия ден, можем да допуснем, че числото 15 е било свещено за нашите древни предшественици. Към него можем да добавим 9, което има двоен смисъл - продължителността на нощта и от изгрева до зенита, като единият му смисъл е свързан с хода на Бога Слънце", коментира Кирков.
В този ред на мисли той вижда три свещени числа за нашите древни предшественици - 6, 9 и 15. И трите по думите му са кратни на числото 3, което пък е изразено фигурално в разгърнатата карта на денонощието в лятното слънцестоене, чрез представянето на три фигури - пълен диск и две непълни - общо 3.
Тези числа се срещат в редица обекти на хората от тази древна култура, обобщава той.
Засега хипотезата му не намира подкрепа сред изследователите на старата история.