Следователите: ВСС, а не ВКС кадрува в съдебната система, разпорежданията им за главния прокурор за спорни
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) определя изпълняващият функциите главен прокурор, а не Върховният касационен съд (ВКС).
Това е становището на Камарата на следователите в България по заплетения казус, след като ВКС прие, че Борислав Сарафов не е главен прокурор от 21 юли т.г.
Според тях решението на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС създава несигурност и напрежение между съдебната власт и други институции.
Ето цялата позиция на Камарата на следователите в България:
На 24.09.2025 г. Прокурорската колегия на ВСС приема, че Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България" по силата на влязъл в сила административен акт, а именно - Решение на Прокурорската колегия на ВСС по протокол № 21/16.06.2023 г., т. 1.1. Колегията приема също така за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, спрямо възникналото правоотношение при влизането в сила на цитираното нейно решение и не открива административно производство за определяне на нов и.ф. главен прокурор.
На 02.10.2025 г. с две разпореждания на два състава на ВКС се отказва образуване на производства по искания на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване на наказателни дела, мотивирайки ги с липса на валидно сезиране, защото лицето, подало исканията, вече нямало правомощия за това.
ВСС е конституционно установен орган, който определя кадровата политика, представлява съдебната власт и осъществява административни функции. Съгласно Конституция той организира и ръководи назначенията в съдебната система и е единственият орган, компетентен да провежда процедури, конкурси за висши съдебни длъжности, в това число и за главен прокурор.
Разпорежданията на двата състава на ВКС, с които се отказва образуване на производства за възобновяване на наказателни дела, противоречат на решенията на ПК на ВСС, която е единствен легитимен орган да посочи кой следва да изпълнява функциите на главния прокурор до встъпването в длъжност на нов титуляр на поста. Двете разпореждания на отделни съдии от ВКС не са обвързващи като тълкувателни решения за всички органи в съдебната система и за органите, които издават административни актове, какъвто е и ВСС (чл.130, ал.2 от ЗСВ).
В резултат от подобни разпореждания се ощетяват гражданите и се ограничава възможността за ново разглеждане на делата, като така съществено биха се нарушили правата на пострадали и ще е налице риск от неравен достъп до правосъдие.
В случай, че и.ф. главният прокурор, определен от ПК на ВСС, бъде лишен от правомощия ще възникне вакуум и липса на правно легитимен орган, който да взема решения за възлагане разследвания по дела в НСлС, като случаите на Сияна на Христина и Марти, прегазени от АТВ в Слънчев бряг и други важни за обществото ни дела.
При цялото ни уважение към ВКС, предвид факта, че съдът е основен носител на съдебната власт, считаме, че двете разпореждания на отделни състави на ВКС са спорни спрямо духа на справедливостта. Правораздаването не е просто приложение на законов текст - то изисква и внимателно тълкуване, за да се съхранят ценности като равенство пред закона и защита на правата на гражданите.
Тази ситуация на институционална несигурност, създадена от съставите на ВКС, по отношение на това кой може да упражнява правомощията на главен прокурор, включително и искания за възобновяване на наказателни дела, носи рискове за правовата държава - всяко действие на и.ф. главен прокурор може да бъде оспорвано.
В своята работа и при постановяване актовете си, съдът се произнася в името на народа. Именно, за да се запазят интересите на пострадалите при възложените от и.ф. главен прокурор дела с висок обществен интерес на НСлС и съответните прокуратури, за да се защити чувството за справедливост в обществото не следва да се допусне отделни съдии във ВКС да заместят функциите на ПК на ВСС, особено за институт като главния прокурор.
Подобни противопоставяния могат да доведат до разногласия между съда, прокуратурата и административните органи, като това крие риск от дестабилизиране на доверието към ПРБ като цяло.
Считаме за уместно към настоящия момент да се изпълняват решенията на кадровия орган - в случая ПК на ВСС, до произнасяне на Конституционния съд по к.д. №5/2025 г.