Владимир Николов на 48: Алекс и Мони вече ме надминаха във волейбола! Мая, те, Филип и Дария са моят връх в живота

03.10.2025 07:59 Найден Тодоров
Владимир Николов СНИМКА: ПЛАМЕН КОДРОВ
Владимир, Мая, Александър, Симеон, Филип и Дария - така изглежда щастието в голямото семейство Николови. Най-големият успех в живота на иначе доста успешния Владо. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Владо Николов се поздравява с Джанлоренцо Бленджини след класирането на финала на световното първенство във Филипините. СНИМКА: СТАРТФОТО
Семейна снимка на игрището след успех на малките Алекс и Мони, тръгнали от школата на "Левски" към най-големите в световния волейбол. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Един от най-любимите и успешни волейболисти на България - Владимир Николов, днес навършва 48 г. Бившият капитан на националния отбор и настоящ президент на волейболния “Левски” посрещна празника с емоции на световно ниво покрай големия успех на новите герои на българския волейбол, сред които са и синовете му Александър и Симеон. За празниците - личния и на цял един народ, Владо Николов говори в специално интервю за “24 часа”.

- Господин Николов, тази година май подаръците за рождения ви ден подраниха. Ако погледнем към емоциите и гордостта, които подариха вашите синове и останалите синове на безмерно щастливи родители и на България друг път случвало ли ви се е да получите толкова грандиозна изненада в навечерието на личния си празник?

- В интерес на истината – не. Никога. И това, което се случи, е прекрасно. Без да са очаквали преди началото на световното първенство, че ще играят на финал, го постигнаха. Като волейболен деятел, като човек, който през много по-голямата част от живота си се е занимавал с волейбол, бих казал, че самият резултат е невероятен подарък за мен. А фактът, че и двамата младежи – Алекс и Мони, са в отбора, прави наградата още по-голяма. Но това не е подарък само за мен, това не е подарък само за гордите родители на другите момчета, това е подарък за цяла България. Огромен подарък за всички хора, които обичат спорта. Виждате ситуацията и света, в който живеем. А тези момчета го докараха до мач за титлата с държава като Италия, която беше актуален световен шампион. Това е подарък за мен не само като родител, а и като българин. Това е подарък за страната ни – огромна радост за всички фенове, а и за всички хора, които се чувстват съпричастни с процесите.

- В навечерието на 48-ия ви рожден ден говорихте как ще сте най-горд, ако децата надминат баща си. И докато общата възраст на Алекс (21) и Мони (18) все още е 39 години, надминаването май се случва пред очите на всички. Най-горд ли сте вече?

- Ами то надминаването вече се случи – в цялата си кариера, която беше сравнително успешна, аз никога не съм бил сребърен медалист от световно първенство. Да, случи се. А пътят тепърва е пред тях.

- Какво изживяхте от първо лице от трибуните във Филипините?

- Много готино беше, а смея да твърдя, че съм преживявал много емоции. Тези бяха много различни. Да видиш заслужена осъщественост, дори по-рано, отколкото си я очаквал. Неведнъж сме си говорили, че когато това поколение порасне, ще дойдат и резултатите на мъжко ниво, защото тези момчета са с манталитет на победители, те не са бити кучета. И в книгата си “Високо” съм го написал преди година и нещо. Без да съм пророк – просто съм човек, който работи за тези неща. Аз съм един от многото, разбира се, не съм сам. Но конкретно с Давид Давидов и Атанас Гаров в “Левски”, с Любо Ганев и целия екип във федерацията – много хора дават своя принос да се случи този резултат. А кога ще се случи... Може би стана малко по-рано, но това може само да ме радва. Ако някой ме пита дали преди първия мач съм очаквал да станем втори на световно първенство – не. Но с приятели си говорихме след победата над Словения, че започваме да мечтаем. А когато Бразилия отпадна, мечтите си станаха съвсем реалистични. Даже ни беше страх да говорим, за да не развалим готова работа. Горе-долу така се развиха нещата. След като отпадна Бразилия, вече виждахме възможността за финал. Защото до този финал нямаше отбор, който да е по-добър от нас. Към днешна дата отборите, които са по-добри от нас, са Италия, Полша, Франция, Бразилия и Япония. И в нашия поток беше само Бразилия. Другите четири по-добри от нас отбора ги нямаше. А в нашия поток, като отпадна Бразилия, оставаха отбори, които „ги можем“.

- И когато всичко това стана реалност – по-яко посрещане на рожден ден имали ли ли сте?

- С една дума – не.

- Кой е най-големият личен успех в живота ви?

- Мая, Алекс, Мони, Филип и Дария. Категорично. Без колебания. Семейството ми.

- Какво е различното във вашето семейство? В момента всеки иска да е на ваше място, но да стигнеш дотук, не е много лесна работа...

- Аз не се чувствам по-различен. Не знам отговора. Може би оказва влияние това, че си избирам кръга хора, с които да общувам. Повечето хора около мен имат здрави семейства. Не мога да кажа всички, разбира се. Но горе-долу си избираме да общуваме с хора, с които споделяме еднакви ценности. Щастлив съм, че мога да съм в среда с хора като Давид и Атанас, с които работим и мечтаем заедно в “Левски”. Те имат хубави, здрави семейства с по три деца. Кръстникът Ицо, както и Благой имат здрави семейства с много деца. Наистина аз не се чувствам толкова специален. Но смятам, че средата е специално място, и съм щастлив да мога да избирам моята. И съм благодарен на живота за нея. Естествено, семейството е като всяка работа - трябва да се поддържа.

Трябва да се полагат усилия, трябва да се правят компромиси. Но оттам нататък... Това, че Алекс и Мони играят волейбол, при това успешно – дай боже всекиму. Талант, много работа... Тук няма кой знае каква тайна.

- А Филип и Дария? Има ли място за още волейболисти в семейството?

- Те тренират, но ще видим. Филип засега без особена демонстрация на заложби. Дария още е малка, иначе има повече волейбол в нея. Тя е само на 8 години. Нека стане поне на 11-12, за да видим накъде ще тръгне.

- Извън семейството, ако ви върнем назад в годините, кой е най-големият ви успех?

- Нищо не е над семейството, то винаги ще е най-големият ми успех. Ако се концентрирам във волейбола, на клубно ниво най-големият ми успех е спечелването на Шампионската лига заедно с титлите във Франция и Италия. Ако трябва да кажа за националния отбор, мача, който никога няма да забравя, е този, с който се класирахме на олимпийските игри в Пекин – срещу Русия. Едвам-едвам ги бихме 3:2, станахме трети за Световната купа, но пък това трето място ни класира на игрите в Пекин. Другото, което няма да забравя никога – европейското първенство у дома беше сбъдната мечта, въпреки че вече бях тръгнал по нанадолнището към логичния завършек на кариерата си. Но това европейско първенство в София също е сред незабравимите ми спомени с националния отбор.

- Ако погледнем с две години напред, когато ще празнувате 50-годишен юбилей, какво си пожелавате? Може ли най-големият ви подарък пак да е през призмата на грандиозен успех на Алекс, Мони и другите страхотни волейболни деца на България – да са се класирали за олимпийските игри в Лос Анджелис?

- Това мисля, че е повече от достойно пожелание – на 50-ия ми рожден ден вече да са се класирали. Това означава, или, че ще станат европейски шампиони, или ще са в тройката на следващото световно. Пожелавам си го. А и на цяла България.

- Не успяхте да сте лично на площад “Александър Невски” за шампионския парад, в който България показа любовта и гордостта към волейболните ни герои. Къде бяхте, какво усетихте от него?

- Не успяхме да се приберем навреме за парада, тъй като купихме билетите за Филипините и обратно в последния момент. И когато това уникално събитие се случваше, бяхме в Италия. Но преди малко успяхме да се видим с Алекс и Мони. И ми казаха, че е било ултра-, мега-, суперяко. И са още по-мотивирани догодина да играят още по-силно заради хората, които са били на площада заради тях и всички момчета.

- Това, което видяхме покрай успеха на момчетата – по площади и зали в цялата страна, а и кулминацията пред “Св. Александър Невски” в София, сякаш е България, каквато мечтаем да бъде – обединена, позитивна. Какво ще пожелаете вие на България?

- Пожелавам на нашите сънародници да имаме повече поводи да се чувстваме така. Но за да се чувстваме така, не е необходимо да ставаме втори на световно първенство. Можем да намираме поводи за гордост и в малките неща. И да се борим да ги създаваме и да им се радваме. Всеки според възможностите си. Ето, сега минах по една прекрасна асфалтирана улица. Едно прекрасно училище. Една много хубава спортна зала, която е пълна с деца. Това също са поводи за гордост. Нека създаваме такива и да се гордеем всеки ден. Не е необходимо да чакаме да станем втори в света и само в тези два-три дни да се чувстваме горди. Щастието е около нас и може да го намираме на различни неща.

Други от Интервюта

Деси Добрева: Докато бях в “Шоуто на Слави”, учех и 2 специалности, живеех насън

- На 7 декември в зала 1 на НДК ще се съберете отново с Алекс Раева за първи път след 21 години, били сте заедно за последно в "Шоуто на Слави", какъв е спектакълът, в който ще участвате

Димитър Ганев: Румен Радев загрява на тъчлинията за избори - всички партии трябва да са притеснени

ПП-ДБ разбират, че такъв нов играч при предсрочен вот ще е техен естествен конкурент. Ще навлезе и в поле, където “Възраждане” са монополист Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде

Доц. Владислав Миланов: Толкова тъжни статистики бележи езикът на политиците, че се отказахме да го анализираме

Отклонения в човешкото поведение стават думи на годината - не те са страшни, а явленията, които описват, казва езиковедът Още акценти от интервюто с езиковеда и преподавател в СУ: "6 - 7"

Бойко Василев: Вучич опитва да язди много коне – да е добре със САЩ, Русия, Китай, и рискува всички да го ритнат

На протестите на сръбските студенти няма друго знаме освен сръбското Студентите пишат листите, без да слагат нито един от водачите на опозицията Защо Западът подкрепяше Вучич

Любослав Костов: Само с три мерки може да се намерят още 630 млн. евро. От тях искаме 38 милиона за заплати

Капиталовата програма може да се ореже с 300 милиона, други 130 млн. евро ще дойдат, ако се актуализират минималните осигурителни доходи. А 200 млн. евро ще се осигурят от развързването на социалните

>