От ученик Николо Коцев с кървящи пръсти свири всичко на Ричи Блекмор
Без микрофони и колони, заради спрял ток, рок музиканти и филхармония свириха 50 минути, а 10-хилядна екзалтирана публика пя с цяло гърло с тях. Така мина началото на големия концерт, с който Николо Коцев отбеляза 30 години от издаването на първия албум на студийната му група Brazen Abbot. Събитието бе в рамките на Varna Rock Adventure и в него се включиха 46 музиканти от Филхармония Враца под диригентската палка на Димитър Косев. Специален гост на групата бе Рони Ромеро с програма от добре подбрани песни на Рони Джеймс Дио. А пред публиката излязоха, разбира се и Николо Коцев заедно с шведа Томас Викстрьом, Никола Здравков, Николай Тодоров, Николай Цветков и Александър Антов. След спирането на тока, оркестърът засвири един от оркестровите аранжименти – песен на "Рейнбоу". И на сцената се появиха Николо Коцев с другите рокмузиканти и запяха заедно с публиката. 50 минути по-късно, когато електричеството бе подновено, концертът продължи още два часа с парчета на Brazen Abbot и популярни световни рок банди.
В България Николо Коцев, който дълги години живееше в Швеция, направи своя група "Кикимора". В студийната си банда Brazen Abbot пък работи с големи имена от световната музикална сцена. Първият албум Live And Learn излиза през 1995 година в Япония и други азиатски държави. В него участват вокалистите Глен Хюз, Йоран Едман и Томас Викстрьом. Ритъм секция са Иън Хаугланд – ударни, Мик Микаели-Хамонд - орган, и Сванте Хенрисон – бас. Българският музикант е автор и продуцент на всички песни и свири китари, клавишни и цигулка. До момента бандата е издала общо пет студийни албума. За тях Николо работи с още големи имена като Джо Лин Търнър, Йорн Ланде, Тони Харнел, Ерик Мортенсон, Уейн Банкс, Нелко Коларов, Матиас Кнутас и Джон Левен. А в повечето от албумите в ритъм секцията са трима музиканти от "Юръп".
За "24 часа" Николо Коцев разказа кои са неговите любими 10 песни.
1. Angie - The Rolling Stones
Не съм фен на групата, но това парче беше на втората страна на един винилов сингъл, който се въртеше всяка вечер на купоните на една бригада през 80-те.
На тия купони можеше да се случи какво ли не. Та в емоционално-романтичен смисъл за мен Angie винаги извиква спомени от конкретни събития, които като че ли са част от друг живот, друг свят. Кийт Ричардс ми е забавен като личност. Понякога ме дразни със "собственическия" си подход към The Rolling Stones, но това парче е майсторско, семпло и наистина романтично.
2. Burn - Deep Purple
Не е тайна, че израснах с групата и нейните албуми. Като ученик в СМУ - Стара Загора, от 1975 г. нататък се опитвах да изсвиря всичко на Ричи Блекмор. За двата първи випуска в училището Deep Purple бяха култ, защото бяха по-добри инструменталисти от "Блек Сабат" и "Лед Цепелин". AC/DC даже не ги знаехме. Никога няма да забравя вечерите по мазетата, как се опитвахме да ги свирим и как успявахме доста добре. Все пак бяхме музикално училище. И до днес изпълнявам песента – тя е част от световното рок наследство. Когато искаш купон – "Burn" е парчето!
3. Too Much Love Will Kill You - Brian May/Musker/Lamers
Такава песен няма как да не впечатли музикант. Тъгата, чувството за приемането на фаталния край са много силни, улучени с гениална точност. Талантът, усещането за правилния акорд и мелодия са недостижими. Слушал съм я десетки пъти в двата варианта (Brian May и Queen), като всеки път съм се възхищавал на брилянтното съчетание на композиция и текст. Като че ли малко повече харесвам оригиналния вариант – на Brian May, защото при него песента е автентична - родена е от емоционалната болка от раздялата му с Анита Добсън.
4. Everything I Do - Bryan Adams
Не съм добър певец, но за трубадур ставам. Пял съм парчето, макар да е много трудно за мен, стотици пъти във Финландия и Швеция и почти винаги дансингът е бил пълен. Парче, с което спасяваш положение – несигурна или враждебна публика, лош звук или оборудване, неправилно позиционирана сцена. Запяваш Everything I Do и вечерта потръгва. На всичкото отгоре имам отдавнашен, но специален спомен с него на дансинга с красива жена. А музикалните качества на парчето няма смисъл да ги коментирам - Брайън Адамс е един от кралете на баладата.
5. I'll Be Free - Brazen Abbot
Категорично от авторските си парчета най-силно съм вързан с I'll Be Free.
Бях останал сам, с разбито семейство в огромната си празна къща във Финландия. Планирах да напусна града, в който бях живял над 20 години. Търсех си равносметка, казвах сбогом... тъжна работа. Написах музика и текст буквално за часове – лесно е, като пишеш в тъжен момент - всичко се ражда от само себе си. Иначе парчето бе написано за Робин Гиб, но той не му намери място в албума си. В албума на Brazen Abbot бе включен демо вариантът, изпят за Рoбин от Goran Edman. Сега, след толкова години, съм благодарен, че стана така.
6. Eve - Brazen Abbot
Песен, написана след раздяла. Беше лято, отседнах при приятели в Швеция, за да не съм сам. Понеже нямаше къде, настаниха ме в детската къщичка на поляната пред основната къща, на брега на морето. Прекарах около две седмици там с една китара. Роди се парчето Eve, текстът също е мой, както и на I'll Be Free. Изпято отново от Goran Edman – може би най-емоционалния глас, който съм записвал.
7. Put The Weight On My Shoulders - Gino Vannelli
Гениална песен! Gino Vannelli за мeн е между титаните на нашето време. Замисъл, изпълнение, музикална драматургия, хармония, мелодия... няма край! Песента може да събуди благородна завист у всеки композитор в този стил.
Въобще талантът на Gino Vannelli блести изключително ярко, но според мен е несправедливо подценен от широката публика поради сложността на музиката му. Всеки създател знае, че с по-сложни творби поема по трудния път. А за Gino Vannelli съм особено доволен, че не тръгна по лекия път само за едната слава. Станах му още по-голям фен, след като попаднах на едно странно интервю с него, в един гараж. Там той разказа удивителна история как въпреки усилията на пазача е проникнал в голяма музикална компания, за да покаже музиката си.
8. Mistreated - Deep Purple
Експлозия от емоция и като свирене, и като пеене. Перфектен пример как един простичък замисъл може да създаде такава енергия и хъс. David Coverdale е любимият ми певец, а наскоро случайно го чух как свири на китара в старо клипче от някаква репетиция. Човекът си е читав блус китарист, а пипаше музикантски и пиано. Както казват – няма вече такива парчета. Това са истинските създатели на истинския рок – без сметки за подкасти, стрийминги, фейсбук, спотифай и тем подобни. Просто чиста емоция, неподправено, честно и истинско. Да, текстовете не са за "Пулицър", но на кой му пука?
9. Bohemian Rhapsody - Queen
Гениална песен. За мен винаги е била символ за перфектност. Случайно промениш един тон, и вече не е същата. Напълно разбираемо, процесът по създаването е бил дълъг, болезнен и трудоемък, с безкрайни повторения, наслагвания и прехвърляния от лента на лента. Нямали са днешните технологии. Естествено, идиотът в звукозаписната компания е бил против, но благодарение на ултиматума от бандата парчето е включено в албума.
Днес се пее с пълен глас от цели стадиони. Няма какво повече да се добави.
10. Child In Time - Deep Purple
За мен - символ на цяла епоха. Ранните ми години в музикалното училище, нощните репетиции по опушените мазета, честите купони с музика на "Пърпъл".
Удивлението от зверското пеене на Гилън, който за нас - момчетиите, беше бог. Безкрайното въртене на малкото касетофонче, за да чуя пак, и пак, и пак...
Кървящите пръсти, смазани от свирене и опити да наподобят звуците на Ричи Блекмор. Текста го разбрах години по-късно, но тогава не се интересувахме от него, а само от музиката и бруталната група.