Коментар на седмицата №1: Поредният идиот се размаза в дърво. Един убиец по-малко на пътя

21.09.2025 18:00 Евгени Петров
Катастрофата на бул. "Ботевградско шосе" в София СНИМКА: Фейсбук/Катастрофи в София

Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е под №1 с над 153 000 прочитания.

Преди часове известният пътен експерт и шеф на Европейския център за транспортни политики Дияна Русинова първа съобщи в социалните мрежи, че на Ботевградско шосе в София е станала поредната тежка катастрофа, завършила със смърт.

Ето какво съобщи: „Със сликове гуми (състезателни гуми без грайфери, напълно гладки, използват се във Формула 1 - б.р.), с 218 км/ч, на връх първия учебен ден, когато слагаме раниците на гърбовете на нашите деца и ги изпращаме на училище, в същия ден поредният джигит се размаза на входа на София."

Веднага ще изразя мнението си с ясното съзнание, че ще има остра и противоречива реакция. А то е, че идиотът, размазал се, слава Богу, в дърво, а не в друг автомобил с 218 км/ч си го е получил. И може би така е по-добре. Защото на практика ще имаме един убиец на пътя по-малко.

Да се обоснова. Ние, журналистите много обичаме да анализираме разни хипотези, особено в политиката. Ако този подкрепи онзи, пък ако третият откаже, но пък задкулисието го държи с нещо и евентуално би подкрепил това, я някой законопроект, я вот на недоверие, я някой състав на регулатор...

Та и сега – този „джигит" (не знам какво имате против джигитите) карайки с близо 220 в града, при условие, че на „Ботевградско" и то не навсякъде разрешената скорост е максимум 70 е олицетворение на безотговорност, самонадеяност и арогантност без връзка с главния мозък. И е загинал. На място. Както казва сводката – няма други пострадали. Е, да, но съвсем вероятната хипотеза е, че можеше да има и то не още един, или двама. Тук, на самото място, или след месец на някой от първокласните, второкласните и т.н пътища на страната, или на някоя магистрала, където и с над 250 можеше да се пробва. И пак хипотетично можеше да има почернени майки или бащи, или деца-сираци. Та в конкретната ситуация, да прощавате моя цинизъм, но в този шофьор има едно положително качество – че е затрил само себе си.

ОК, пътищата са ни лоши, някои катастрофи стават заради тях. Да, и колите са ни стари, и те спомагат за многото катастрофи. Но според МВР и статистиката, 82% от ПТП-тата са по вина на шофьорите. А това почти съвпада с онова също цинично определение на един професор за 80-те процента дебили.

И нещо за финал, право насочено към политиците ни. Ако пътищата ни са сред най-лошите в Европа, защо максималната скорост по тях е също 90 км/ч. както по добрите, отлично маркирани и обезопасени европейски пътища? И ако магистралите ни са сред най-калпавите, защо оставихте скоростта 140, след като в 90% от отличните евромагистрали ограничението е 130, а във Великобритания – 112 /70 мили/?

Поне моят отговор е: защото сте популисти (подмазвачи за някой глас повече) и не, това решително не е в името на хората.

Други от Лични

Който с Москва се е заиграл, рано или късно хаир не е видял

Който с Москва се е заиграл, рано или късно хаир не е видял. Това е най-краткият извод от тежкото поражение на парламентарните избори на партията "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан

Няма мир в Персийския залив: 10 мерки, които трябва да планираме сега!

Преговорите в Пакистан завършиха без сделка. Това значи, че трафикът през Ормузкия проток ще остане силно граничен в близко бъдеще. Последствията стават неизбежни

Христос воскресе!

Христос воскресе! Възлюблени в Господа чеда на светата ни Църква, Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество

Едва ли има дете, което в мечтите си да не е искало куче

Едва ли има дете, което в мечтите си да не е искало куче. Едва ли в тези представи приятелят има порода или цена. Той е твоят другар, за когото се грижиш

Странният навик на училището - създава отличници, които се страхуват

Губим мислещите деца УЧИЛИЩЕТО има странен навик: наказва точно това, което твърди, че развива. Казваме на децата: “Мислете”. После им казваме: “Грешката ти струва точки, по-ниска оценка

>