3 г. след първото й турне в Куба там започват да кръщават децата на Йорданка Христова
Завършва певческата школа на Милчо Левиев, а с дебюта си на “Златният Орфей” печели първата награда в него
Повече от 60 години на сцената с над 20 издадени албума, стотици песни, някои от които все още малко познати, 3600 концертни участия в 43 страни по света, обиколила 110 пъти земното кълбо със самолет, има куп награди от фестивали и конкурси. Това е в числа животът на голямата певица Йорданка Христова, която в сряда навърши 82 г. и продължава да работи със същата енергия, каквато винаги е влагала в музиката си.
Съвсем наскоро тя направи голямо турне в Щатите, а има и песни, които ѝ предстои да запише.
Таланта си наследява
от рода на баща си,
който е от бежанците от Беломорска Тракия. “Расла съм с много любов, със семейни тържества, с пеене вкъщи, с гости постоянно”, разказва в интервю Христова. Детството ѝ е един от най-любимите периоди, а семейството - сред най-големите ценности. Затова и винаги подчертава колко важна е ролята на родителите - как възпитанието и примерът, който те дават, определя по кой път ще тръгне детето.
Тя самата избира музиката. Завършва школата за поп певци в класа на Милчо Левиев през 1964 г. Същата година заминава на турне в Румъния с оркестъра на БНР, а до 1967 г. е солистка на оркестър “София”. Това се оказва и една от най-значимите години в живота ѝ - не само че тогава печели първа награда на “Златният Орфей” с дебюта си в него с “Делфините”, но и пее за първи път в Куба - страната, която ще се превърне в нейна втора родина.
“Бях солистка заедно с Ирина Чмихова, Красимира Минева и Ангел Тодоров, а диригент бе Емил Георгиев. Хареса ме импресариото Марица Алонсо, важна клечка в Министерството на културата. Покани ме на първия фестивал във Варадеро същата година. Отидох с “Балкантон”.
Следващите две години бях отново в Куба с Емил Димитров, а през 1970 г. пак ме поканиха на фестивала във Варадеро. Тогава взех Бисер Киров и Мими Николова. Куба се превърна във втора родина, защото там много ме обичат и се чувствам у дома си. Кубинците са прекрасен народ”, казва Христова. Местните харесват това, че певицата е съвсем естествена,
говори спокойно с тях,
без да звездее,
а заради дългите си прави коси се превръща в обект на обожание и от малки, и от големи. Три години след първото ѝ турне в Куба там започват масово да кръщават децата си на нейното име.
Христова винаги е казвала, че е отборен играч. Затова и толкова добре се разбира с всичките си колеги, с които излиза на една сцена - с Емил Христов, с Лили Иванова, с Борис Гуджунов. Но най-близко до себе си винаги държи семейството си. “Празници и съботи и недели не съм се занимавала с нищо друго освен с децата си. Отдала съм им всичката си любов и време. Бяха постоянно с мен в колата, за ръката. Като поотраснаха, взимахме и техни приятели, за да не им е скучно. Е, доста неща бих променила, ако мога да се върна назад. Например щях да занимавам дъщеря си с музика и да направим страхотен дует”, казва Христова. И досега дъщеря ѝ Ивана е неотлъчно до нея - помага ѝ дори да издаде биографичната си книга, която Йорданка пише в три части.