Разкриха императорската резиденция на Константин Велики в Улпия Ескус
Като една от най-стратегическите и важни колонии на древен Рим на Дунав, Улпия Ескус не може да няма императорска резиденция. Тя вече е разкрита изцяло и носи всички белези на множество драматични поврати, но и славни истории.
Звучи претенциозно, но е абсолютно вярно. Тук в Ескус, в село Гиген, а не във величествения Константинопол, император Константин започва своя амбициозен план, заради който по-късно ще остане в историята като Велики, пише БНТ.
За близо две хилядолетия, Улпия Ескус е успяла да запази много от величествените си храмове и сгради. Но съдбата на императорската резиденция е по-сложна, белязана е от няколко разрухи. Останалите малки парченца от нея обаче са достатъчни, за да разкажат за нейното минало великолепие.
"В голямата зала за приеми в Ескус има подподовото отопление, което археологически е запазено. В тази част обаче са пропаднали големи части от замазката и подовата настилка от мрамори, която на места е запазена ин ситу. И те са пропаднали, времето ги е запазило, на места се откриват оригиналните височини на това подподово отопление. Отоплението е захранвано от пещи, които са извън самата сграда, но на ниво под ходовото ниво в древността. Ето една запазена колонка, която е изцяло съхранена на място, втора. Между тези колони циркулира топъл въздух, който се захранва от пещи извън сградата и отоплява цялата тази зала, за да може да се използва и през зимата", казва ръководителят на археологическите разкопки доц. д-р Гергана Кабакчиева.
Залата за приеми е била облицована с цветни мрамори от всички краища на Римската империя. Не са пестили нито труд, нито средства – още с първите стъпки на гостите, всеки грам съмнение в силата и мощта на империята е трябвало да изчезне.
"Целият под е бил украсен от врязани различни орнаменти и мотиви – цветни мрамори с бели. На място е запазен зелено-бял мрамор, който има много красиви конкреции, бели петна, черни петна, по-тъмнозелено. Произходът е от континентална Гърция и голяма част от тези подобни мозайки, опосектиле, както и облицовките на сцените са били направени от него. Символ на лукс, но това което е още по-луксозният, той е от Мала Азия, от Египет и Северна Африка. В случая имаме и един друг вид мрамор. Това е алабастър, който е донесен от Египет, за да бъде направена облицовката на тези сгради в резиденцията на Ескус", обяснява доц. Кабакчиева.
Подобни зали има в повечето императорски резиденции. Но един от мраморите, в бледорозов цвят, дълго време е бил загадка за изследователите навсякъде. Едва преди няколко години учените установяват откъде е.
"Произходът е Берковица, т.е. кариерите са били в Берковица, но то е много бледорозово към прасковено. Един мрамор, който е бил изнасян от древните тракийски земи, и с него са украсявани големи резиденции, императорски дворци. До този момент сме регистрирали над 25 различни цвята и вида мрамори от цялата империя", казва ръководителят на археологическите разкопки.
"Тези фигури са геометрични, вписани кръгове в квадрати, ромбове, пелти и така нататък. Намираме всички тези елементи в малки обеми, но украсата е продължавала до тавана на тази зала. Неразкопаната част отдолу носи същата информация. Ето тук се подават мраморите. Тук в профил се виждат - това е зеления мрамор от Гърция, това е мрамор в лилаво и бяло, който също е бил много скъп и за императорските резиденции. Тук имаме един негатив. Извадени камъните от един зид и между всички тези фрагменти от камъни и тухли, открихме този прекрасен алабастър, който са използвали за стенни колони в облицовката от времето на Константин", посочва още тя.
Залата е била висока около 20 метра, осветявана от слънцето през горни прозорци - остъклени и с тънко нарязани прозиращи мрамори. Но края на втори, началото на трети век, цялата тази разкошна зала е била разрушена. Археолозите регистрират следи от пожар.
"Имаме тези червени следи. Това са следи от пещи и горели кирпични сгради. Между първия и втория строителен период, което означава първоначалното издигане на сградата и Константиновата резиденция, имаме някакъв катаклизъм или някакво много голямо опожаряване и разрушаване на Ескус. Това е период, който е в рамките на 20-25 години", казва Кабакчиева.
Не е ясно какво бедствие е сполетяло Ескус. Но това е трудно време за империята, която е раздирана от граждански войни и различни племена от готи и сармати, които са се възползвали от неуредиците и правят опити да нахлуват в римските провинции по долен Дунав. Разрухата тук, може би е тяхно дело. Прагът на залата, обаче, остава непокътнат.
"Тук са били посрещани официалните делегации, императорът е правил посрещания на различни просиители и т.н., когато е прибивавал в Ескус. Прагът е 4,5 м и е бил с големи две порти, които са се затваряли естествено всяка вечер и никой не е имал достъп до тях. Най-характерното за тези императорски резиденции е подобна зала за приеми за гости. Аула с екседра, това, което е дъговидната част в северния край на залата", казва доц. Кабакчиева.
"Там е седял. И може да си представим, след като знаем, че император Константин Велики посещава Ескус за откриването на каменен мост през Дунава, 328 година, на 5 юли. Това се знае от изворите. Най-вероятно на трон, той е седял в тази екседра и е произнесал много, много известната си реч, в която той обоснонана цялата си императорска политика и философия на своето управление, като казва, че с варварите трябва да търгуваме, а не да воюваме", посочва още тя.
Каменният мост над Дунав е в началото на всички велики строежи на Константин. Мостът е бил и неговата триумфална арка след победата му в двуборството с император Лициний. Ескус като пограничен, е бил атакуван непрекъснато от всякакви племена, но политиката на Константин материализирана и през моста осигурява десетилетия мир в района. Пред залата за приеми, очаквано археолозите намират триклиниум, в случая лятна градина с водно огледало за охлаждане. И още един сигурен знак за значимото присъствие на Константин Велики.
"Най-големият басейн е този, който има кръстовидна форма. Всяко от раменете на кръста е било облицовано с мрамори, всъщност и застлано с мрамор. А в средата е намерен камъкът, през който е бил захранван фонтан. Ето този, който е в средата на басейна. Разбира се, тези останки са едни от най-разрушените. Всеки е смятал, че тук едва ли не нещо е скрито. И са копали, копали. Много сложно беше за самата мен да видя този кръстовиден басейн в самото начало на разкопките, под 3 метра пръст . Но това показва, че посещението е през лятото и е било необходимо да направят редица от водни съоръжения, които да създават една по-приятна атмосфера на гостите", казва ръководителят на археологическите разкопки.
"Император Константин Велики официално приема християнската религия в 326 г. Пристига в Ескус 328, т.е. когато се планира това строителство, той вече е християнин и тези, които са направили плана, архитектите са искали да подчертаят този момент, че той е християнин", така Кабакчиева отговаря на въпрос защо е кръстовиден.
Кръстовидният басейн е построен върху останките от първоначалния триклиниум. Разрушенията му пък бележат друга криза от близо 10 години, когато двамата съимператори Константин и Лициний са в противоборство.