Синът на малките хора сем. Черневи расте с нормален ръст, но за тях по-важно е Борис да е добър мъж
Светослав и организацията му работят със социалното министерство по наръчник за работодатели и адаптирани работни места
Светослав и Миксимилиана Черневи са семейство малки хора. Усмихнати и с позитивен поглед към живота въпреки трудностите, които често изпитват в среда, която не е адаптирана към ръста им.
Откакто са зрели хора, и двамата, но особено Светослав, посвещават живота си на мисията да помагат на други като тях. От 4 години обаче в света им има нов приоритет - нарича се Борис. А усмихнатото момченце с пронизително сини очи расте с нормален ръст.
Най-важното за неговите родители е синът им да е добър, да помага на другите, да се държи мъжката, да обича родината си и да изпълнява обещанията си. Без значение, че Борис няма да се сблъсква със същите трудности в живота, пред които ежедневно се изправят майка му и баща му.
Светослав Чернев е президент на националната организация “Малки български хора”. Когато Борис тръгвал на детска градина, те направили специална родителска среща, както се прави за всички деца, свързани с организацията им. За щастие, и родителите, и децата се оказали широкоскроени. Синът им е много социален и е част от живота на центъра и има много приятели с нисък ръст.
Да върнем човешкото в себе си, защото не всичко тръгва от държавата. Тя е последното, трябва ние да сме първи, за да стане държавата, обяснява Чернев. Той даде пример с училище, в което
дръжките на вратите били монтирани дори над стандарта и било невъзможно дете с нисък ръст да ги достигне
Директорката хладно отговорила, че децата и без това не ги затварят. Има обаче и положителни примери - в сливенско училище са монтирали по-ниски парапети на стълбите, в София има двама тийнейджъри с нисък ръст, които са добре приети от съучениците си, след като от организацията са говорили с тях и родителите им.
Градската среда, макар и бавно, става по-достъпна за малките хора, но обществото не става по-отворено към тях, е тенденцията, която наблюдава Чернев.
Основната задача на водената от него организация е да обединява малките хора в България, да инициира дейности за социално включване, общуване между тях и различни събития. Посещават трудноподвижни и социално изолирани хора, осигуряват материална и финансова подкрепа, имат и акции по празниците. А центърът им на столичната ул. “Св. св. Кирил и Методий” предлага специализирана подкрепа за малките и техните близки. В него има и зона за настаняване на дошли по работа или за медицински прегледи от провинцията.
Хората с такава диагноза са сравнително малко, но са непрекъснато във връзка - работят с тях и онлайн, и по телефона, отделно Чернев лично ги посещава в страната. Главните проблеми са диагностиката и лечението, медицинската експертиза и ТЕЛК-овете. Социалните проблеми са свързани с издръжка. Работата е назад - дали защото още не сме ги приели, или средата не е достъпна, обяснява Чернев пред “24 часа”. В провинцията най-големият проблем остава недостъпната градска среда - твърде високи стълби на трамваи и влакове, високи банкомати, копчета на асансьори... списъкът е дълъг.
В София е по-добре, но в страната има много недостъпни места - транспорт и инфраструктура. На преден план излиза моралната недостъпност, т.е. започваме да създаваме инфраструктура - метро, достъпен трамвай, но в крайна сметка, когато започнем да се блъскаме и да се чудим кой първи да влезе, наблюдаваме моралната недостъпност. Няма ги вече личното отношение, сърцето, да пуснеш първо майката с бебето, човека с увреждане или възрастния, дава пример той. Признава, че не навсякъде е добре приет, дори когато представлява организацията, както и че
се налага да търси решение на проблемите по втория начин - с помощ от по-овластен
Случвало се е да ходи в парламента за срещи с депутати от конкретни райони, когато човек с нисък ръст оттам има нужда от помощ.
Чернев пътува и в чужбина и вижда как е там. Последно в края на юни бил в Австрия за среща на тамошната организация на малките хора и е впечатлен от условията. Негов познат работи като консултант по достъпност към австрийските железници. Двамата пропътували 200 км с влак из Австрия - има отдели по достъпността, специални вагони, стюарди и протоколи.
Сега Чернев ще проверява как човек с нисък ръст се качва на гарата в Петрич и стига до София например. Иска мониторинг на няколко гари и е изпратил запитване до министъра на транспорта дали има протокол как се действа, когато на влак се качи човек с нисък ръст или увреждане. Ще се срещне и с новия омбудсман Велислава Делчева, която понастоящем е и домакин на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания, за да обсъдят въпросите за достъпността. Това е много важно, защото жп транспортът е социалният транспорт на населението - възрастни хора, многодетни семейства, хора с увреждания, обясни Чернев. Той самият отдавна не се е качвал на влак у нас, но ще го направи заедно със сина си, когато стане малко по-голям.
Как може да се решат проблемите на малките хора - на законодателно или на местно ниво? “Със заинтересованост” е лаконичният отговор на Чернев.
И сега има наредба за достъпна архитектурна среда, която задължава навсякъде да има асансьори, но се оказва, че не всички я спазват, а често на места дори и да има асансьор, той не работи. А и всички сме виждали рампи, които са твърде тесни или с невъзможен наклон, които на практика са неизползваеми. Често в институциите пък гишетата са твърде високи, за да бъдат достигнати от човек с нисък ръст или в инвалидна количка. Лош пример е Централна гара в София, където беше изградено по-ниско гише, но то не работи.
Заедно със социалния министър Борислав Гуцанов, който наскоро посети центъра, планират
да направят преброяване на малките хора у нас
В момента няма официална статистика, често първоначално не им се дава вярната диагноза, не се знае колко деца и възрастни с нисък ръст са настанени в институции. Затова организацията ще си партнира със здравното и социалното министерство, за да следи какво се случва с хората с нисък ръст, а не те да се прехвърлят между институциите. Ще можем да предложим на човек здравна и психологическа грижа, той да не е просто куфар по институциите, обяснява Светослав Чернев. Той иска да се изгради и център за настаняване за малки хора, който да е пригоден за техните нужди, а не както сега да ги настаняват в институции за хора с интелектуални увреждания. Как си представяте един човек с нисък ръст до друг 1,8 м, където има напрежение, което понякога дори ескалира физически, пита Чернев.
Все още има деца с нисък ръст, които биват изоставяни
Често причината е, че информацията не е била поднесена правилно от лекарите. А после се оказва, че има малки деца, които обикалят между институциите, а дори в системата не следят къде са и какво се случва с тях.
Заедно със социалното министерство и синдиката “Подкрепа” изготвят наръчник за условията на труд на малките хора, за да знаят и те, и работодателите им какви са правата им. След това Чернев и министерството ще работят за създаването на адаптирани работни места за малки хора в държавната администрация, за да бъде държавата пример и да се въвлече и бизнесът.