Над 170 млн. лв. ще са необходими за подобряване на първичната извънболнична медицинска помощ

12.09.2025 16:11
Лекар Снимка: Pixabay

Над 170 млн. лв. ще са необходими за изпълнението на националната стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболнична медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България 2027 г. Стратегията и планът за изпълнението ѝ бяха приети на 10 септември от Министерския съвет (МС). Документите са публикувани на сайта на МС.

Сумата от 170 млн. лв. включва плащания от Националния план за възстановяване и устойчивост и от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г. Други плащания, необходими за изпълнението на стратегията, ще се осигурят от бюджетите на Министерството на здравеопазването (МЗ) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), се посочва в плана за осъществяването на заложените в стратегията цели.

Данните за възрастовата структура на работещите в системата и прогнозите за влизащите и излизащите от нея в бъдеще показват, че тенденциите за неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти и намаляването на броя на медицинските сестри в страната бързо ще се задълбочат и ще поставят под риск възможностите на държавата да гарантира здравната сигурност на хората, се посочва в стратегията. Като основни проблем в здравната система на страната са посочени недостигът на медицински специалисти и неравномерното им разпределение, което води до нарушаване на достъпа до здравни услуги, ограничаване на възможностите за прилагане на политиките за промоция и профилактика, както и до свръх натоварване на медицинските специалисти в някои райони.

Данните от НЗОК към март 2023 г. показват, че в България има регистрирани 3340 практики на общопрактикуващи лекари (ОПЛ), сключили договор с НЗОК. Налице са значителни неравенства в осигуреността на населението с ОПЛ в различните области на страната, се допълва в стратегията. През 2022 г. средната осигуреност с ОПЛ в страната е един лекар на 1 757 здравноосигурени лица. В сравнение с 2021 г. осигуреността с ОПЛ намалява с 2,64 %, се посочва в документа. При запазване на броя на ОПЛ и очаквания темп на намаляване на населението на страната, към 2030 г. се очаква осигуреността да се увеличи до 1 ОПЛ на 1650 души, което е близо до заложените минимални нужди на национално ниво, но следва да се има предвид влошената възрастова структура сред ОПЛ. Към момента средната възраст на ОПЛ е 58-59 г., а 25 % от ОПЛ работят в пенсионна възраст.

Най-висока осигуреност с ОПЛ има в област Плевен, където един ОПЛ обслужва 1233 здравноосигурени лица, показват данни от 2022 г. Най-ниска е осигуреността с ОПЛ в област Кърджали, където един ОПЛ обслужва 2 777 здравноосигурени.

Има значителни неравенства в осигуреността на населението не само по области, но и по населени места. Отчита се концентрация на лекари в по-урбанизираните райони с по-висока икономическа активност и с медицински университети. Въпреки различни мотивиращи механизми за привличане на лекари в практики с неблагоприятни условия за работа, труднодостъпни и отдалечени райони, постигнатият до момента успех е частичен и незадоволителен, се отбелязва в стратегията.

В края на 2020 г. в България има 257 градове и 5000 села. Основни адреси на практики на ОПЛ (индивидуални или групови) има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на ОПЛ с непълен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села. В девет малки града и в 3882 села, в които живеят над 800 000 души (12 % от населението на страната), няма осигурен достъп на място до първична медицинска помощ. От тях 2142 населени места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1 000 души.

В стратегията са заложени шест специфични цели - създаване на условия, включително чрез въвеждане на финансови стимули, за работа на медицински специалисти в труднодостъпни и отдалечени райони; подобряване на достъпа до медицинска помощ в труднодостъпни и отдалечени райони; създаване на условия за увеличаване на броя на приеманите студенти по определени специалности от регулираните медицински професии, с приоритет за специалността „Медицинска сестра"; създаване на единна информационна система за мониториране на персонала в здравеопазването, като част от Националната здравно информационна система; създаване на условия за развитие на студентите и специализанти; повишаване на квалификацията на персонала в областта на спешната помощ.

Други от Докторе кажи

Млад мъж получи нов шанс за живот след успешна чернодробна трансплантация във ВМА

В деня, в който отдаваме признание на здравните работници – хората, посветили живота си на най-ценната мисия, тази да спасяват други животи – специалистите от Военномедицинска академия (ВМА) отново

Здравният министър: Националната детска болница може да е факт през 2030 г.

Реалистичният срок за откриване на Националната детска болница е 2030 година. Това обяви служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски пред NOVA

Проф. Кантарджиев: Ваксините са причина сега човечеството да не е 2 млрд., а 7,5 млрд. души

Ваксините са една от причините сега човечеството да не е 2 млрд., а да е 7,5 млрд. души. Това заяви пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни

Михаил Околийски откри първия строук център в България

Първият изцяло завършен строук център в България беше открит в УМБАЛ „Света Анна" в София. Той е един от шестте високотехнологични звена за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на

Нови случаи на заразени с морбили са регистрирани в областите Враца и Плевен

Нови седем случая на заразени с морбили са регистрирани в областите Враца и Плевен. Това съобщават на сайта си от Министерството на здравеопазването (МЗ)

>