Софийската стокова борса – надеждната и необходима институция
Свободното взаимодействие между производители, търговци и потребители я прави идеален модел на пазара и съвършен регулатор на цените
Съвременната Софийска стокова борса е учредена на 11 април 1991 г. като неправителствена организация с идеална цел, необразуваща и неразпределяща печалба от своята дейност.
Основната идея при учредяването на Софийската стокова борса е тя да бъде концентриран и бързо ликвиден пазар, който със своите информационни системи да ориентира и подпомага производителите, търговците и потребителите от цялата страна. ССБ АД се пререгистрира като акционерно дружество през 1997 г. по приетия година по-рано Закон за стоковите борси и тържищата. Тя е пълен член на Асоциацията на фючърсните пазари от 2008 г.
Световният опит през годините доказва, че най-важната задача на борсата като институция е да бъде свободно средище за търговия и да създава условия, стимулиращи развитието на взаимоотношенията между търговските субекти в страната. Свободното взаимодействие между производители, търговци и потребители прави от борсата идеален модел на пазара и съвършен регулатор на цените. Софийската стокова борса е отворена организация, в която всички членове, независимо от датата на своето присъединяване към нея, имат равни права. Членският є характер като организация гарантира пълното равенство на всички преки участници в борсовата търговия.
ССБ АД вече навлиза в своята 35-годишнина и през всички тези години продължава да спазва основните принципи и смисъл на съществуване на такава институция – място, където да се срещнат търсенето и предлагането, което да е открито, равнопоставено и прозрачно средище за търговия, без самата борса да извършва търговска дейност и да образува печалба. Това правят нейните членове чрез своите брокери от името и за сметка на своите клиенти.
Софийската стокова борса е членска организация от около 60 фирми от различни бизнеси в България, представлявани от борсови брокери. Между компаниите има зърнопроизводители, производители на метали, вносители, но повечето са чисто търговски фирми, които се занимават с посредничество.
“Първата ни сделка беше за едни шоколади. Мисля, че беше около един тир и стойността беше в рамките на 40-50 хил. тогавашни пари. Но впоследствие такива екзотични стоки търгувахме все по-малко и се концентрирахме върху типичните борсови стоки: зърно, метали, горива”, спомня си днес един от основателите и изпълнителен директор на ССБ АД Васил Симов.
Липсата на опит в началото ги накарала да ровят за исторически сведения за едновремешните борси. Оказало се, че сме имали четири, създавани между 1902 и 1926 г., които са работили до началото на Втората световна война. Но за съжаление, тези знания не послужили на пионерите на съвременната стокова борса в началото на 90-те години. После създали форум, в който заедно с колеги от Унгария, Чехия, Полша и Румъния започнали да обменят информация. Сложността била в това, че всички тези държави са бивши соцстрани с планова икономика, която бе несъвместима с пазарните принципи, с конкуренцията, търсенето и предлагането.
Най-голямата помощ дошла после - през 1992-1993 г.,
от Американската агенция за международно развитие USAID. А с партньори от Англия и от Германия научили на място принципите на съвременната борсова търговия
там и в САЩ.
“У нас много често се казва примерно, че “на борсата в “Слатина” краставиците поевтиняха”. Само че това в “Слатина” е тържище, а не борса. Борсата е една територия с правила и гаранции, на която стоките не присъстват. Присъстват брокерите, които търгуват офертите на своите клиенти. Докато на тържищата стоката се вижда, може да се пипне, да се помирише”, казва Васил Симов.
И точно това – срещата на тази територия на търсенето и предлагането, позволява да се види каква е реалната пазарна цена на стоката.
“Продавачите винаги искат да продадат скъпо, а купувачите – да купят евтино. В момента например сме свидетели как зърнопроизводителите искат да продадат пшеницата си на 400 или 500 лв., а купувачите я търсят на 200 - 250 лв. Ако се водим от желанието само на едните или само на другите, никога няма да стигнем до истината. Но в борсовата зала след дискусия по цената се стига до сделка, да речем на 290 или на 300 лв. на тон. Това вече може да се каже, че е пазарната цена на стоката”.
На ССБ АД може да се търгуват всякакви стоки с изключение на произведения на изкуството, военно оборудване, лекарства, както е определила Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. От храните се търгуват предимно такива, които може да се нарекат суровини: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед. Освен това често се предлагат и купуват енергоносители, горива, черни и цветни метали. Сделките са в обеми на тонове или хиляди литри. Търговията се осъществява присъствено в борсовата зала или чрез дистанционно търгуване на онлайн платформата на борсата.
Всички търговски сделки се гарантират финансово от двете страни през Клиринговата система на борсата и при спор се разрешават бързо и ефикасно пред борсовия арбитраж, като се избягват спънките и дългите срокове, присъщи на тежката и тромава съдебна система.