Портфейлът в джоба става демоде, заместен от плащания през телефона
Вече експериментират с това пари да се превеждат без никакви устройства - достатъчно е само да покажете лицето си
Броят на банкоматите непрекъснато намалява, а мобилните телефони постепенно изместват ПОС терминалите. Бъдещето на разплащанията е все повече дигитално и биометрично. Не е много далеч денят, в който физическите банкови карти, банкоматите и ПОС терминалите ще бъдат екзотика.
Както при всяка голяма промяна, логично идва въпросът как ще пазаруваме, ще получаваме заплатите си и ще пътуваме. Експертите са категорични - ще разчитаме все повече на телефони, преносими мобилни устройства и дигитални идентичности.
Кой и какво ще промени начините, по които управляваме парите си - засега вариантите са поне осем, които не са алтернатива един на друг, а взаимно се допълват. Пазарът е този, който ще определи дали някой от тях ще получи водещи позиции, друг ще отпадне, или ще се появят съвсем нови.
В момента доминират мобилни плащания и дигитални портфейли
Немалко хора вече редовно ги използват в ежедневието си. Удобството е, че работят не само чрез смартфони, но и чрез часовници и други преносими устройства, които могат да бъдат със собственика си постоянно. За допълнителна сигурност работят с биометрия - пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Засега основната пречка пред по-масовото им използване е, че се изисква смартфон, не всички търговци го поддържат и зависят от достъпа до интернет.
Постепенно си пробиват път и плащанията чрез QR код. За целта обаче е нужно съответно приложение или банка, която работи с него. При плащане търговецът показва такъв код, купувачът го сканира и одобрява плащането. При съмнение банката може да не даде съгласие или да поиска допълнителни идентификации. Предимствата са, че такива кодове са лесни за използване, няма нужда от терминали, подходящи са за малкия бизнес. Недостатъците - относително по-бавната им работа, възможността да се фалшифицират кодовете и най-вече - изискват специално приложение.
В същото време биометричните разплащания имат потенциал от инструмент за повишаване на сигурността да се превърнат в самостоятелен инструмент за разплащания. Вече има първи магазини, в които, макар и експериментално, се предлагат безконтактни биометрични разплащания, при които купувачът просто минава покрай устройството и бива разпознат. Останалото е логистика, основно на банката, която управлява парите му. Проблем е, че все още сигурността като самостоятелен инструмент за разплащане не е на ниво и засега това ги прави масово неприложими. Друг основен недостатък, който ще забави масовото им приложение, е, че са скъпа технология.
Криптовалутите и блокчейн базираните плащания се очертават също като възможна алтернатива на класическите методи. В момента най-популярни са разплащанията с Bitcoin, Etereum. Развиват се обаче много бавно, особено за ежедневни финансови операции. Предимството им е, че се ползват през лесни за употреба портфейли, а таксите са доста по-ниски от класическите при банките. Но
трансакциите са много бавни,
особено при големи натоварвания, не са приети официално навсякъде, което ограничава периметъра на приложението им, а също така има големи разлики в цените.
С предлагането на интегрирани услуги в социални мрежи и платформи банките дават силна заявка, че ще останат основен играч на паричните пазари. И в момента вече има опции за разплащания чрез WhatsApp, Facebook или директно във Viber или Telegram например. Удобството е видимо - няколко клика, докато си в чат, и парите са придвижени. Все още обаче има какво да се иска по отношение на сигурността, а също и по инфраструктурата, за да се достигне до масово приложение.
Този вид разплащания са удобни за трансфери между хората, вече се ползват почти ежедневно, няма нужда от IBAN и други банкови реквизити. Поверителността обаче остава основен проблем, както и силната зависимост от платформата, което ги прави предпочитани за дребни преводи и не толкова полезни за бизнес разплащания.
Гласови асистенти, които все повече се използват за всякакви операции, също са опция. Проблем при тях е интегрирането с банки и системи за разплащане, което все още пречи на широкото им приложение. А иначе удобството им е в бързината, както и това, че не изискват от хората специални умения, място и време, защото могат да се използват навсякъде. Според експертите те ще бъдат използвани основно в дома и не само за финансови операции. Недостатъците им са недостатъчно гарантираната сигурност и това, че асистентът може да се задейства по погрешка, както и езиковите ограничения.
Добро бъдеще се очертава за цифровите валути на централните банки
Основното им предимство е, че са сигурни и стабилни, регулирани от държавите и предлагат бързина на разплащанията. Все още обаче са в процес на разработване и приемане, а неизяснени остават гаранциите за сигурността им, както и ограничената наличност.
Все по-голяма роля вече играят и A2A плащанията, при които има директни трансфери между банкови сметки, които заобикалят картовите схеми. Брюксел е готов и с директива, технологичните възможности са базирани на отвореното банкиране. A2A плащанията предлагат по-ниски такси, почти мигновена обработка и значително по-малък риск от измами, особено при електронната търговия. За онлайн търговците този инструмент е предпочитан, защото интеграциите с картови оператори са скъпи, а потребителите се идентифицират чрез своята банка, която е надежден играч.
Всички специалисти са категорични, че с напредването на технологиите парите в брой постепенно ще се свият и дори може да изчезнат. И в момента в много държави те са екзотика. В България стъпките са по-бавни, но все по-популярна става дигитализацията на разплащанията.
Физическите банкови карти също губят своята централна роля. Все повече хора
предпочитат да добавят карта в телефона си
и да я използват чрез биометрично потвърждение, вместо да носят портфейл. Хардуерните ПОС терминали се заменят постепенно от приложения, инсталирани на смартфони, които приемат безконтактни плащания. Това е особено ценно за микробизнеси, мобилни търговци и самонаети лица.
Отворен остава въпросът кой инициира плащането, как да се удостоверява самоличността и в каква форма се предава стойността. Различните платформи дават частичен отговор, предлагайки пазаруване, здравни услуги, финанси и социални функции.