75-годишна "турбо-баба", която пробяга тепетата в Пловдив за час и половина: Трябва да си упорит
Мариана Домусчиева от село Борец е от онова поколение с ценности, което не се оплаква и не търси признание
На 75 години Мариана Домусчиева от пловдивското село Борец се включи в 7-километров маратон и за час и половина покори всичките тепета на Пловдив. Въпреки нараняване по време на бягането, тя продължава и успява да финишира, доказвайки, че упоритостта и волята са по-силни от болката и годините.
Тя е от онова поколение с ценности, което не се оплаква и не търси признание. Близките ѝ я наричат „Баба Турбо". „Така ми казват и внуците, и зетчетата", споделя с усмивка тя.
Мариана решава да се запише в маратона „Тепе Джамборе" в Пловдив, за да даде пример и да се изпробва. „Реших, че трябва да се мобилизирам, да се изпробвам, а пък и да дам сили на възрастните като мен, които охкат и пъшкат, че може нещо да направят. Но най-вече е на младите – трябва да бъдат много упорити, за да постигнат нещо", разказа Мариана пред NOVA.
Подготовката ѝ е скромна – тичане из двора и по улиците на селото, доколкото ѝ позволяват грижите за болния ѝ съпруг и градината. Въпреки това тя застава на старта редом с близо 1000 души, сред които хора с увреждания, деца от социални домове и изявени спортисти.
Предизвикателството се оказва още по-голямо, когато при изкачването на първото тепе тя се спъва по стръмен наклон и изкълчва крака си. Организаторите я съветват да се откаже, но нейният дух е непреклонен. „Трябва да завърша! Макар че ме караха да се откажа, викам: "Не, аз ще свърша". С болния крак, куцук-куцук", спомня си тя.
С непоколебима воля, тя пресича финалната линия, като дори не завършва последна. Усилията ѝ са възнаградени с медал и аплодисментите на всички участници. „Всички ми ръкопляскаха и се възхищаваха, че на тази възраст бягам и аз с младите заедно."
Кураж през цялото време ѝ дава нейният внук, който е един от организаторите на събитието. „С нейното участие доказа, че независимо, че си на 75 години, имаш ли борбения дух, това поколение, което вече изчезва, което не виждаме всеки ден – това е пример за подражание и би вдъхновило наистина много хора", казва той.
За Мариана това състезание е било маратон на духа, а не на краката. „Аз съм с много силен дух. Аз обичам да стискам зъби и да не се предавам. Само викам: "Давай, Мариано, давай, Мариано, не си по-долу от другите"", споделя тя и завършва с обещание: „И ако има следващ маратон, пак ще участвам".