Костадин Димитров: Съединението показа, че българите умеят да вземат съдбата си в свои ръце
Нашите предци не се опияняват от това от възможността да бъдат столичани в един османски вилает, каза кметът на Пловдив
Това, което се случва в Пловдив преди 140 години, показва на света, че българите умеят да вземат съдбата си в свои ръце, каза в словото си на тържествената заря проверка кметът Костадин Димитров. Тя е и кулминацията на тържествата за Деня на Съединението. Ето и цялото обръщение на градоначалника на Пловдив:
Историята е паметта на народите – тя съхранява уроците, които не бива да забравяме, и ни показва примерите, от които да се учим. Има събития, които не са само спомен – те са завет, че свободата и единството се извоюват с решителност, мъдрост и саможертва. Има уроци, които не трябва да бъдат забравяни.
За това и днес връщаме към онзи 6 септември 1885 г., когато Пловдив се превърна в сърцето и символа на най-смелия акт в нашата нова история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
На Берлинския конгрес през 1878 година Великите сили оставят българските земи разпокъсани. Създават Източна Румелия като своеобразен многонационален политически експеримент, управляван от губернатор, но васален на султана.
През втората половина на 19 век наричат града ни светилник на българския дух и център на духовния елит на нацията. Но нашите предци не се опияняват от това, че Пловдив е столица на Източна Румелия и от възможността да бъдат столичани в един османски вилает. Вместо това, с далновидност и дързост, започват да изграждат провинцията като втора българска държава, с български характер и самочувствие, с демократична конституция.
Източна Румелия процъфтява – тя е по-богата от Княжеството, добре организирана, с развита инфраструктура, модерна икономика и администрация. Това е заслуга на целия народ - трудолюбив, образован и устремен.
На 6 септември 1885 година Захари Стоянов и дейците на Българския таен централен революционен комитет, заедно със старите войводи, обявяват Съединението н Княжество България и Източна Румелия.
Европа е изненадана от събитията и ги нарича Пловдивската революция. Още същия ден българският княз Александър, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов приемат Съединението и са решени да защитават до край обединението на своя народ. Така печелят уважението на световната общественост.
Обявеното в Пловдив Съединение е възприето в Европа като естествен порив на българите за свобода и обединение. В тези дни Уилям Гладстон пише: „Странно как тая революция чака седем години. Барутът за нейното пламване се хвърли още в мастилото, с което се подписа Берлинския договор."
Съединението е смел, почти безразсъден, но изцяло справедлив акт. То става първият успешен опит за преодоляване на статуквото и от конкретно събитие се превръща в наша национална символика. Това, което се случва в Пловдив преди 140 години, показва на света, че българите умеят да вземат съдбата си в свои ръце.
И тогава, и днес Пловдив е пример за решителност, мъдрост и единство. А ние, пловдивчани, имаме особена отговорност. Миналото живее във всеки от нас. Нашият град не е само най-старият жив град в Европа. Той е индустриалното сърце на България, център на културата, науката и образованието. Пловдив е град, който помни, че в името на единението на народа си предците ни се отказаха от собствената си столица.
Пловдив е живата връзка между миналото и бъдещето, Съединението между това, което носим с гордост и онова, което тепърва предстои. Затова и днес нашата мисия е ясна – да градим, да създаваме, да вдъхновяваме. Защото Пловдив не само пази духа на Съединението, но гледа напред уверено.
Честит празник, пловдивчани!
Честит празник, българи!