60 000 души на месец се качват на Небет тепе в Пловдив – там се усеща вечността
Ще стане по-привлекателна атракция, ако се превърне в парк по подобие на Древна Олимпия, смята археологът доц. Костадин Кисьов
Небет тепе е туристическият диамант в короната на Пловдив.
Мястото, където се е зародил животът преди 7000 години, е едно от най-посещаваните у нас. От откриването му на 20 март след пълната реставрация всекидневно през него минават по около 2000 души. Така обектът, известен и като акропола на древния град, се превърна във фаворит сред атракциите.
Небет тепе се стопанисва от Археологическия музей. Според директора доц. Костадин Кисьов няма друго място на открито у нас, което да се радва на такава посещаемост. Макар входът да е безплатен, камерите засичат броя на туристите. А те са между 200 и 250 души на час, твърди Кисьов. Така излиза, че месечно край древните старини се разхождат около 60 хил. посетители, а за пет месеца - 300 хил.
Още на откриването, на което присъства и Христо Стоичков, мнозина коментираха, че влизането в такива обекти в чужбина се заплаща. Например на Акропола в Атина входът е 13 евро със слушалки, а с екскурзовод - 45 евро.
Под нас са пластове съкровища,
казва арх. Румяна Пройкова, по чийто проект беше извършена реставрацията. Тя се е водила от намерението старините, които тук са от праистория, Античност и Средновековие, да бъдат показани в една спокойна зелена среда с плавни повърхности.
"Исках с минимална съвременна намеса - без обременяване с мостове и конструкции, да го превърна в място, където се усеща вечността", обяснява тя.
Директорът на музея доц. Костадин Кисьов смята, че ще стане още по-привлекателно, ако обектът се залеси с различни растения, подходящи за този терен.
По думите му така Небет тепе ще се превърне и в парк. В световната практика има такива примери. Така е в Древна Олимпия в Гърция, където около древните останки се простират изящно подредени паркови пространства. И запазените руини изглеждат още по-внушително.
В съседство на Небет тепе са двете старинни къщи - Баятовата и Бакаловата, които са дадени за стопанисване на музея. Те са точно до входа на реставрирания обект. В тях ще бъдат отворени магазинчета за сувенири, ще има конферентна зала, а също и експозиция.
Небет тепе разказва история, събрана на едно място от различни епохи
"С този обект разширихме туристическите атракции в Пловдив", убеден е и кметът Костадин Димитров. Това стана благодарение на археолозите, работили на него. А те са цяла плеяда - Петър Детев, Димитър Цончев, Лилия Бутушарова, Атанас Пейков, Костадин Кисьов, София Христева. След това идва ред на проектантите Вера Коларова и Румяна Пройкова, както и на реставратора Никола Стоянов.
"Небет тепе е като Капитолийския хълм на Рим", сравнява го археологът и зам.-министър на културата доц. Тодор Чобанов. По думите му това място е културна ценност със световна значимост.
За най-ранните периоди на обитаване на хълма - IV-II хил. пр. Хр., данните са оскъдни, но се приема, че тук е съществувал тракийски култов център (XII-VI в. пр. Хр.), а по-късно и селище. Разрастването и разцветът се свързват с кампаниите на Филип Македонски през 351 г. пр. Хр. в Тракия. Управленията и владетелите се сменят в следващите епохи.
След настаняването на римските войски през I век започва строежът на крепостната стена на Трихълмието. В съхранените днес останки може да се видят няколко строителни периода: тракийски, римски, византийски, средновековен и османски.
Още една брошка на ревера на Пловдив заблестя след реставрация - Източната порта
Тя беше консервирана заедно с Небет тепе по проекта "По крепостните стени на Филипопол". Откриването стана на 19 ноември м.г.
И там всички останки - колонада, антична улица, безброй артефакти, са експонирани сред зеленина и са осветени нощем подобно на Небет тепе. На Източната порта може да се видят строежи и елементи от елинистическата и римската епоха. Запазените колони и капители са в римо-коринтски стил. Портата е един от входовете в древния град, където е запазена античната улица, широка 13 метра.
Целта на реставрацията на двата обекта е бъдат достъпни за посещения целогодишно. Те бяха обновени по проекта "По крепостните стени на Филипопол", чиято стойност е 9,3 млн. лв., като 5 млн. от средствата са отпуснати по ОП "Региони в растеж", близо 2 млн. лв. са от Фонд "Устойчиви градове", а останалите 2,3 млн. лв. са собствено финансиране.