Алеко Константинов поставя начало на туризма и пиара 130 г. преди днешния поход на Радев
Днес у нас се отбелязва денят на туризма - в последната неделя на август. В похода до Черни връх се включва и президентът Румен Раoев.
Датата е избрана заради първото масово изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г. по инициатива на писателя Алеко Константинов. С нея преди 130 години той поставя началото не само на организираното туристическо движение у нас, но и на пиара, както днес вече е популярно и на български да се наричат "връзките с обществеността" (пиар от английското PR - public relations).
Щастливеца публикува във в. "Знаме" покана до софийските любители на природата да тръгнат към Витоша. В нея пише, че в изкачването могат да се включат всички, навършили 20 години. Трябва да са на Черни връх точно в 12 часа, за да участват в учредяването на туристически клуб.
В доста дългия текст писателят рекламира красотите на България и нуждата от почивка сред природата: "От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш: "Братя, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни".
Алеко говори от собствен опит, защото от няколко години е запален планинар. Изкачил е Черни връх много пъти.
За първото изкачване от 12 до 16 юли 1889 г. разказва приятелят му д-р Никола Тантилов. Двамата тръгват от Борисовата градина, за пет дни обикалят през Герман, Панчарево, Кокалянския манастир, Железница, Черни връх и през Владая и Княжево се връщат в София.
Катерят се, като следват руска военна карта, и с "оплезени езици" покоряват върха. "На 14 юли към 1 часа бяхме на точка, от която, като огледахме околността, според сведенията, които имахме, заключихме, че сме на Черни връх. Тук, капнали от умора и от силна горещина, мъчно можехме да разсъждаваме, но впечатлението и възхищението, особено на Алеко, бяха такива, каквито мъчно могат да се предадат", пише докторът.
Още тогава Алеко започва да мечтае "следующия празник да събере приятели, но непременно със семейства и с музика и да дойдат пак тук; толкова се беше захласнал, та мислеше, че панорамите, които ни се откриваха, са пред самата София".
Тая работа не се оказва чак толкова лесна. Както пише д-р Тантилов, "по това време околността на столицата твърде малко се посещаваше от нас, градските хора; това се считаше като право на живущите тук чужденци и ние гледахме на тях като на такива, които с обиколките си около София търсят средство да убиват празното си време, от слободия".
Писателят става "създател на екскурзии към Черни връх и води все нови и нови компании, за да поживее наново с чувствата на тези, които пръв път отиват там".
Шест години след своето първо изкачване в публикуваното обявление Алеко пише: "Колко е желателно да не се отнесат небрежно и високомерно българските туристи към тази покана. А пък столичните вестници се умоляват да бъдат тъй добри и напечатат поканата".
Със сигурност един вестник я публикува - "Знаме" на 23 август.
Пиарът на Щастливеца си свършва работата - на Черни връх се качват над 300 човека.