Два военни завода с немския "Райнметал": Борисов изпревари Радев и пак... взрив (Обзор)
- Инвестицията била "подарък за правителството" от президента
- Работи се и за филиали за произвеждане на дронове, обяви Борисов
- Заводът за барут ще е най-големият в Европа
- Инвестицията между правителството ни и немския военен концерн ще струва над 1 млрд. евро
В България ще има два нови военни завода с немския отбранителен концерн “Райнметал”.
Новината от Германия провокира поредно изнервяне чия е заслугата - на Бойко Борисов или на Румен Радев?
В 11,57 часа в понеделник лидерът на ГЕРБ се включи на живо във фейсбук от град Дюселдорф, където бе на посещение в централата на “Райнметал” и разговаря с генералния изпълнителен директор Армин Папергер.
В 12,01 часа - четири минути по-късно! Пред медиите застана президентът и в отговор на въпрос за отношенията си с правителството изненадващо вкара темата за военния концерн - похвали себе си, че е уредил тази инвестиция и е направил “подарък за правителството”.
Каква е причината за тази скоростна престрелка?
Оказва се, че в понеделник Бойко Борисов е изпреварил с 48 часа Радев, който лети в сряда на посещение в Германия, за да присъства на откриване на високотехнологичен завод на военния концерн “Райнметал” в Унтерлюс, Долна Саксония.
Вероятно и затова видимо държавният глава бе раздразнен от визитата на Борисов в Дюселдорф.
Категорично не приемам внушението, че саботирам работата на правителството. В началото на годината успях да убедя стратегически инвеститор като “Райнметал”, за който управляващите могат само да мечтаят, не само да посети България, но и да инвестира тук огромен финансов ресурс и върхови технологии в нашата отбранителна индустрия. Днес те са в Германия за тази инвестиция, която аз съм осигурил като подарък за правителството. В същото време говорят, че ги саботирам, заяви Радев.
Все пак допълни, че го правел за страната, независимо кое било правителството начело.
Спорът чия е тежестта “Райнметал” да предпочете България, е от началото на годината, когато и президентът, и лидерът на ГЕРБ имаха срещи с директора на военния концерн.
Държавният глава се срещна с шефа на концерна през февруари на Мюнхенската конференция по сигурността, чиято тема бяха областите за инвестиционно и индустриално сътрудничество с българската отбранителна индустрия и наука.
Борисов пък прие изпълнителния директор на “Райнметал” Армин Папергер през март в българския парламент. А в поста си във фейсбук за разговора им сега той напомни за първата им среща: На тази първа среща обсъдихме възможностите за съвместно производство на отбранителна продукция. Тогава в София взехме решение да работим за създаването на общ завод за производство на барут и взривни вещества/материали в България.
А конкретика за бъдещата обща инвестиция с “Райнметал” лидерът на ГЕРБ обяви през април, когато пак се срещна с Папергер, този път в Дортмунд. Тогава двамата дори гледаха заедно мача на футболния отбор на “Райнметал” - “Борусия Дортмунд”, откривайки общата си страст към футбола.
В понеделник Борисов се видя с Папергер за трети път и този път станаха ясни детайли от работата с немския оръжеен гигант. През следващите 3 седмици трябва да бъдат подготвени двата договора за съвместните предприятия, съобщиха двамата. След това трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание.
Заводът за барут ще бъде колкото 2 немски завода, най-големият в Европа. Това е най-дефицитната стока в момента, обясни Борисов. И благодари на шефа на “Райнметал”, че са избрали терена на ВМЗ - Сопот, за големия завод. Целта е капацитетът му да е 155 мм снаряди от минимум 100 хил. далекобойни изстрела по натовския стандарт.
Натовските снаряди и изстрели са изключително важни и за Българската армия, и за цяла Европа, категоричен бе бившият премиер.
България има сериозни възможности за производството на боеприпаси за старото съветско въоръжение, но не е подготвена за натовските стандарти. Отбранителната индустрия е залята от поръчки заради войната в Украйна, която наложи и превъоръжаването на европейските страни.
За построяването на двата завода са избрани площадки на територията на ВМЗ, обясни Борисов.
Инвестицията между българското правителство и немския военен концерн за производството на ключовите отбранителни компоненти ще струва над 1 млрд. евро.
Парите, които България ще вложи, са осигурени по механизма SAFE за инвестиции в отбраната.
Председателят на ГЕРБ увери Армин Папергер, че
българскотоправителство е информирало Европейската комисия
и председателя ѝ Урсула фон дер Лайен за двата завода.
В началото на август военният министър Атанас Запрянов съобщи, че България ще получи близо 480 млн. евро за съвместното дружество между “Райнметал” и Вазовските заводи.
Между 3,26 и 3,58 млрд. евро получаваме по механизма SAFE
за модернизация на армията.
Това е само началото на едно много успешно бъдещо сътрудничество. България е изключително важна страна за Европа, но и за “Райнметал”. Връзките и отношенията, които имаме, са благодарение на нашите лични взаимоотношения, които са изключително успешни, защото разговаряхме вече от доста време за създаването на съвместни предприятия в България, каза директорът на военния концерн по време на срещата си с Бойко Борисов.
Радвам се, че имаме възможност да работим с нашия много добър приятел, заяви Папергер.
На срещата, лидерът на ГЕРБ загавори и за общ завод за произвеждане на дронове, който все още е само идея.
Може заедно, може и с Турция, с “Байрактар”, да направим съвместно производство. По тези теми работим. Очаквам следващите седмици у нас да дойдат нови делегации от експерти, които г-н Папергер да изпрати, обясни Борисов и му благодари, че е избрал България за новите заводи.
Оцени огромния потенциал, който имаме. Това е
най-голямата отбранителна фирма в Европа
и за мен е чест, че той за пореден път е отделил от времето си да инвестира в България, заяви лидерът на ГЕРБ.
По-късно Борисов се срещна и с министъра за федералните и европейските въпроси на провинция Северен Рейн-Вестфалилия и началник на Държавната канцелария Натанаел Лимински.
Двамата обсъдили, че двустранните отношения между двете страни са основа за развитие на икономическите, културните и политическите ни връзки.