Язовир "Батак" с рекордно ниско ниво, местните подозират неправилното управление на водите
- Природата не е виновна, причината със сигурност не е сушата или липсата на валежи, категорични са рибари
- Рискът от екологична катастрофа в района е реален, категорични са експерти
Един от най-големите водоеми в страната – язовир "Батак" – е с рекордно ниско ниво. В разгара на лятото водата е спаднала. Само за два месеца брегът се е отдръпнал с десетки метри. А онзи остров в средата на водоема, който най–добре се вижда на Цигов чарк, е свързан със сушата. Преди се стигаше с лодка, сега колите спокойно карат до него.
Според местните хора ежедневно водата намалява с около 40 сантиметра, а някои рибари дори говорят за метър. Те обвиняват държавата в неправилно управление на водните ресурси.
"Никога не съм виждал язовира в такова състояние. В момента водата наистина много е спаднала. Преди на мода беше с лодки да се ходи до острова, но сега е много нашумяло пеша", коментират местни.
"Няма валежи и наистина притокът в момента е 5-6 пъти по-малък от притока през миналата година в язовира", коментира инж. Васил Узунов - Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" за БНТ.
Емблематичният остров в язовира днес е... полуостров. Причината е драстичното спадане в нивото на водата. Само 28% от капацитета на язовира е запълнен с вода в момента. За сравнение по това време миналата година е бил 60%.
Според рибарите, не природата е виновна.
"Причината със сигурност не е сушата или липсата на валежи. В планината вали последните 2-3 години доста сняг и пролетно време има много валежи. Неправилното управление на водите и неработещия язовир пясъчник, който от няколко години няма помпи", заяви Антон Бояджиев, председател на Рибарско сдружение НИЛЕТ.
От "Басейнова дирекция" обясниха, че водата от язовира се използва основно за напояване на земеделски площи в района на Пазарджик и Пловдив, както и за производство на електроенергия. Тази година подаваните за целта количества са по-малки, но въпреки това спадът в нивото на язовира е налице.
"Много трудно можеше да се избегне тази ситуация. Това, което се преработва за електроенергия, се съобразява с нуждите за напояване. Т.е. колкото са отпуснати за напояване, толкова минават през турбините за производство на електроенергия", каза инж. Васил Узунов.
Според експерти рискът от екологична катастрофа е реален.
"Хубаво е, че захладня времето, иначе ако беше задържало да бъде горещо още 10-15 дни, със сигурност щеше да има екокатастрофа", коментира Антон Бояджиев.
Заради края на поливния сезон се очаква през септември Министерството на околната среда и водите да одобри значително по-малко количество вода за тази дейност. Това, заедно с очакваните есенни валежи, се очаква да нормализира състоянието на язовира.