Не винете джензитата, че сa гневни и не работят за под 3 бона
Не се страхуват да говорят за лични травми и развитие, но се стремят към най-добрата си версия
...Именно някои от тях научиха българина - в случая от поколенията Z и Y (както нас ни учиха през комунизма, между другото), че няма смисъл да работиш, а други неща са по-важни, пише един от любимите ми колеги Едуард Папазян, възмутен от най-гледаните тв риалитита като “Ергенът” и “Диви и красиви”, заради които сега момичетата се напъват да се харесат на богати ергени, а момчетата - да станат яки и да лапнат 100 бона от някое риалити за напомпани хубавци...
Накрая елегантно обобщава, че тези момчета и момичета от въпросните поколения в момента, в който завършат някакъв вид образование, казват: “Аз за 3 бона на месец няма да им работя на тия”.
Мнозина резонно биха се съгласили с тази констатация. Човек винаги гледа от собствената си камбанария и особено когато е въоръжен с житейски опит, чувството му за морална правота може да замъгли голямата картина.
Макар по същество критиката му да е насочена срещу тв предаванията, индиректното му послание засяга по-широк сегмент. Че подрастващите са прекалено уязвими и всеки момент могат да се отдадат на милионите изкушения, които потребителската култура им предлага -
тоест са непълноценни, не са наясно със себе си
и имат нужда от спасител. Какво виждаме обаче?
Естетиката на предаванията е въпрос на личен вкус и на един бутон на дистанционното. Но извън това виждаме млади хора, които без комплекси заявяват собствената си идентичност, независимо в каква посока е - нещо немислимо за родените между средата и края на миналия век. За двата процеса обаче има логично обяснение - средата.
Аз не мога да съдя как са се чувствали хората по време на режим, който е мачкал личността за сметка на колектива. Но всеки психолог би казал, че
притъпяването на идентичността осакатява човека
възможността му да осъзнае себе си и мястото си на Земята. Така една необработена травма може да предопредели начина, по който виждаме света. Както ако погледнем през счупен прозорец, ще видим една счупена реалност. И тъй като говорим за режим, в който психоемоционалното състояние е било последна грижа на когото и да е, значи разполагаме с
немалко хора, които виждат една счупена реалност
А в нея само този, който е страдал, видял и преживял повече, има последната дума. А действителни травми се използват като инструмент за търсене на съжаление и оправдание вместо като факт от миналото, интегриран в личната история.
Днешните млади, родени по време на интернета и като част от една глобална общност, още от деца приемат, че имат запазено място в модерния свят. Съответно за разлика от своите батковци, бащи, дядовци джензитата* не изпитват постоянна нужда да се доказват за мястото си под слънцето - те знаят, че то им се полага. Абсолютно неразбираема нагласа за хората, обременени от потомствен товар от съмнения.
И ще дам пример точно с участник от “Диви и красиви”, който казва: Чалгата за мен е религия. Не се разбирам с хора, които не слушат чалга - ставам и лягам с чалга. Само допреди 15-20 години на въпрос дали слуша чалга, отговорът щеше да е: Понякога... ама само в компания... аз само сръбско слушам... ама не ги знам по имена и още от 9 кладенеца вода, опази боже някой да го сметне за простак. Тук мнозина биха ми казали, че младото поколение и подрастващите са не по-малко травмирани. И ще са абсолютно прави. Но както казват мъдрите психолози, всеки човек, който иска да излезе от екзистенциалната трагедия, в която живее, трябва да си зададе въпроса колко истина може да понесе. А
джензитата определено могат да понасят много истини за себе си
- неслучайно масово правят съдържание за психология, не се страхуват да говорят за лични травми, за личностно развитие, за това да бъдеш най-добрата версия на себе си... В пъти по-добре, отколкото да се затварят в себе си и да таят гняв заради чувството на (приучена) безпомощност.
И младите много добре разбират и виждат, че капитализмът сервира блясък и никакво равенство. Но вместо да ги обвиняваме, че не работят за “под три бона”, нека се запитаме защо системата все още предлага толкова малко на толкова много?
Затова тяхната дързост е вик, че всеки има право на достойнство, не само на оцеляване. И докато се кършат на чалга или коментират в ТикТок и ютюб екзистенциални теми, те ни учат, че да бъдеш себе си, не е престъпление, а истинска революция.
*Джензи от Generation Z на английски - поколението Z, родено между 1997 - 2012 г.