Интернет разви многомилионната армия от незначителности, извади я от мазето и я превърна в планетарен стадион

16.08.2025 18:21 Д-р Любомир Канов
В интернет всеки има поле за изява. Снимка: Pixabay

За лидерите и лузърите:

Не знам как да определя една особена човешка (и много силно застъпена при българите) черта. Общо казано, тя се изразява заместително да приканваш, да изискваш, да насърчаваш, да викаш за и в полза на някого и да очакваш той или тя да изпълнят онова, което ти не можеш и никога няма да изпълниш, а след това да ги псуваш, че не са го направили. Вероятно тази черта или особеност на човека има някакво название на латински или старогръцки, което не ми е познато. Затова ще опитам без термини.

Най-простият пример за този феномен е играч на футбол, който не е вкарал дузпа. Нима някой не е чувал страшния рев от трибуните срещу бедния играч, който с един милиметър вдясно е пропуснал гол? 50 хиляди души, които никога не биха могли да вкарат никаква топка във врата два пъти по-широка от стандартната и от разстояние не дванайсет стъпки (дузпа от френски език означава дванайсет стъпки), а само шест, псуват на майка тренираният атлет, който не е съвършен магьосник всеки път, щом докосне топката. Това заместително очакване някой друг да изпълни магически твоето желание за победа винаги и навсякъде захранва от незапомнени времена митовете за Хероите, освободителите, 7-те самураи, хайдутите, Крали Марко и целия Холивуд с неговите уестърни.

Ние всички сме герои, които натоварват нашата нужда от героизъм, липсващ в мизерното ни всекидневие, върху гърба на някой наш избраник - атлет, боксьор, гладиатор, политик или публичен образ, който да ни изведе от нашата анонимна незначителност и да победи от наше име, все едно че ние сме победили с викането си.

Интернет разви многомилионната армия от незначителности, като я извади от мазето и я превърна в планетарен стадион, където всеки може да се присъедини към многогласното "Уууу!" - произволно към всекиго и всичко. Тълпата иска гол на всяка цена и е готова да разпъне онзи, който не успее. В тази тълпа атлети няма. Има пиещи бира негодници с наднормено тегло и метаболитен синдром с диабет, които изригват цигарен дим през ноздрите, крещят и изискват от някого да извърши онова, което те не могат. Това днес в политиката и особено българската, е свидетелство за победа на "вулгата" тоест на тълпата, над цивилизационния модел на обществен диалог и над идеята за лична отговорност и личен успех в този свят.

(От Фейсбук)

Други от Лични

Тайната паралелна кампания

Обичайната предизборна кампания тече по телевизиите, креатив не е добавен, все старите дирижирани интервюта със спестени въпроси и отговори в условията на ограничено време

Тайната паралелна кампания

Обичайната предизборна кампания тече по телевизиите, креатив не е добавен, все старите дирижирани интервюта със спестени въпроси и отговори в условията на ограничено време

Влизането на повече чужди работници в България е лоша новина

Това е лоша новина. Дългосрочно лоша - и все по-лоша новина. Първо, защото отсъства каквато и да е държавна политика за привличане на определени категории чужденци на българския трудов пазар

Ангелът спасител се намеси навреме, но в какво абсурдно семейство дечицата са започнали живота си

Тригодишното момченце от Ямбол, виснало на парапета на осми етаж не просто бе спасено от светкавично действалите полицаи, а получава и шанс за нормален живот

Колкото повече държава, толкова повече олигархия

Многобройни политически сили ще борят олигархичния модел, който за прегледност наричат Борисов-Пеевски, макар той да съществува много преди тях. За съжаление ще съществува и много след тях

>