Младите вече искат да са учители, не IT, и да остават в България (Графика)
Едва 9% склонни да я напуснат, повечето са без добро образование и доходи
Младите вече не искат да са все компютърни специалисти, а учители и лекари, по-малко имат интерес да заминават за чужбина, ценят семейството. А за избора на работа най-важна им е заплатата.
През последните години се наблюдава обръщане на тренда при най-желаните професии. След като доскоро много абитуриенти залагаха на компютърни науки, то днес интересът към тях е спаднал, а голямата надпревара се мести към учителските места. Процесът е бавен и в малките населени места все още има проблем със застаряващите учителски състави, но промяната в нагласите на младите проличава отчетливо в проучването на Националния център за парламентарни изследвания, проведено през май и юни сред хиляда български младежи.
Най-желаната от тях професия е учител или преподавател - така са отговорили 14,1% от анкетираните, като може да дават по повече от един отговор. Следват медик (лекар или медицинска сестра) с 13,3% и чак тогава е компютърен специалист, посочено от 12,3%.
Сред причините за това е ръстът в учителските заплати през последните години - през 2019 г. минималната учителска заплата беше 920 лева, а от 1 април 2025 г. е 2131 лева, като расте за старши и главни учители, както и с пренасищането на пазара на IT-та. За сравнение в подобно проучване през май 2020 г. най-желани са били компютърен специалист (14,5%), юрист (12,5%) и медик (12,3%), а учител е било на четвърто място с 8,9%.
Повишава се и интересът за инженери, икономисти, механици,
счетоводители, шофьори, полицаи, архитекти, дизайнери и други.
Проучването потвърждава все по-трудната връзка на младите с работата. То е правено сред хора на възраст от 15 до 35 години, така че резултатът, че 33% от тях не работят, не е толкова плашещ. Но социолозите отчитат следното: “В сравнение с българите над 40-годишна възраст, по-младите хора като цяло изпитват по-високи нива на неактивност на пазара на труда”. Рами се и извод, че младите хора, които имат достатъчно пари от друг източник (най-вече родителите), не желаят да работят и се самоизключват от пазара на труда, а често и от образователната система, като не продължават със следваща степен на обучение. Те са и много
по-склонни да търсят схеми за припечелване на бързи пари
дори по нелегален начин.
Еднозначно проучването показва, че за днешните млади най-важни са парите.
При избора на нова работа 62,9% гледат първо тях. Далеч назад са възможностите за професионално развитие (40,5%) и за съчетаване на личен и професонален живот (32,75%). С под 20% са гъвкавото работно време и това работата да е интересна и предизвикателна. Възможностите за професионално развитие са важни най-вече за високообразованите младежи с доходи 2500-3500 лева, които живеят в София.
Оказва се, че историята на работодателя е без значение - само 2,9% са отговорили, че ги интересува репутацията му. Този факт е
в противовес с нагласите на европейските младежи
Според изследване на “ЛинкдИн” от 2023 г. за 60% от младите имиджът и ценностите на компанията са изключително важен фактор в предпочитанията им за работа, а 90% дори биха напуснали сегашната си работа, за да работят на място, което по-добре отговаря на техните ценности.
Подобни изводи излизат и от отговорите на въпроса “Какво в най-голяма степен очаквате от работата си?”. На първо място и през 2020, и през 2025 г. младите са посочили високи доходи и жизнен стандарт с по над 43%. Надолу с 25% остават възможностите за реализация и развитие, за общуване с хора, удобното работно време и др.
Повечето младежи работят в частния сектор - 53,9%, в държавния са само 13,1%. Само 0,4% са към НПО. Останалите не работят.
Все пак семейството остава най-важно за българина. На въпрос “Според вас един човек е успял в живота си, когато” и в двете анкети
на първо място е доброто семейство
с над 70%. Следват високо платената работа (56%), образованието (48%), приятелите (42,5%) и богатството (30,7%). В същото време обаче повечето не биха направили компромис със заплатата си, за да имат повече време за близките.
Отчетлива е разликата в отговорите на хората в зависимост от това къде живеят. Например 54% не са доволни от възможностите за работа в своето населено място, 53% - от вариантите за работа по специалността, а 57% - от шансовете за получаване на добри доходи. Логично, най-често неудовлетворени са хората от селата и тези с ниски доходи. Като най-голяма пречка за намиране на работа 31,1% посочват ниските заплати, а 29,6% - ограничения брой работни места. Далеч назад с 10,7% на трето място идва липсата на подходяща квалификация и образование, т.е. проблемът по-скоро са малкото възможности извън големите градове.
Добрата новина е, че все по-малко младежи се канят да напуснат страната. На въпрос “Имате ли намерение да напуснете България и да живеете в чужбина?”
73% са отгворили, че не биха си тръгнали при никакви обстоятелства,
23% - че биха заминали временно. Делът на тези, които искат да напуснат завинаги, е 5 на сто.
Разликите с 2020 г. са значителни. Тогава само 61% са казали, че никога не биха си тръгнали от България, 30% биха заминали за кратко, а 9% са искали да скъсат окончателно. Проучването от 2020-а е правено през есента, когато беше пандемията от коронавирус и хората се притесняваха да пътуват, т.е. е възможно иначе желаещите да заминат от страната тогава да са били дори повече.
Нагласи да напуснат България най-често изразявали младежи на 15-25 години, живеещи в малките населени места, нискообразованите и бедните. Вероятно те не виждат образователна, професионална или материална перспектива и са готови да я търсят навън.
Нагласи да напуснат България временно по-често имат мъжете и необвързаните, както и тези без висше образование. Често
зад граница те се насочват към нискоквалифициран труд
- строителство, земеделие, битови услуги и пр., така че явно проблемът с “изтичането на мозъци” е поовладян.
Основните причини младите да напускат страната остават едни и същи - нисък стандарт (60%), липса на перспектива (40%). Интересното е обаче, че тенденциите се променят. Например през 2020 г. повече младежи са се оплакали от горните два показателя - съответно 67% и 44%. Сега
расте недоволството от липсата на законност и ред
- от 11,1% през 2020-а на 22,5% през 2025 г. От беззаконие са се оплакали най-вече хора в горната младежка граница (25-35 г.), с високо образование и добри доходи, които живеят в София.
“Тази динамика вероятно е в резултат от задълбочаващо се усещане за институционална нестабилност и правна несигурност сред младите хора в България и вероятно се дължи на разочарование от дейността на държавните институции, особено на правоохранителните и правораздавателни органи”, гласят изводите в доклада.