България посреща еврото със стабилна икономика, но има да наваксва (Графики)
Потреблението ще движи ръста на БВП в следващите две години, сочи прогноза на икономистите от УниКредит Булбанк
България е на финалната права към приемането на еврото. От 1 януари 2026 г. страната ни става пълноправен член на еврозоната. Това ще донесе по-ниски трансакционни разходи, по-висока устойчивост на икономиката и по-голяма финансова стабилност. Очаква се по-добър достъп до капиталови пазари и засилен инвеститорски интерес.
Но еврото само по себе си не гарантира просперитет. В анализ на The Investment Institute by UniCredit Кристофор Павлов - главен икономист на УниКредит Булбанк, и Елена Костадинова - старши икономист на банката, предупреждават, че истинското предизвикателство тепърва предстои. Повишаването на жизнения стандарт до средноевропейски нива няма да стане лесно. За това ще са нужни последователни реформи, по-добро управление, финансова дисциплина и реални усилия за намаляване на неравенствата.
Предстоящите реформи в България са по-сложни от досегашните. Те включват адаптация към климатични и технологични промени, борба с корупцията и укриването на данъци, подобряване на образованието и работата на институциите.
Пазаруваме и бутаме икономиката напред
Икономиката ни в момента е в силна позиция и е готова за приемането на еврото без значими дисбаланси. Авторите на анализа посочват, че перспективата пред ръста на БВП остава благоприятна на фона на силно вътрешно търсене, което получава подкрепа от бързото нарастване на доходите и евтините кредити. Прогнозата е, че БВП ще нарасне с 3,2% през 2025 г. Основни двигатели са потреблението и инвестициите, подкрепени от усвояване на средствата по плана за възстановяване и устойчивост. Заради опростените изисквания към изпълнението на етапите и целите очакванията са страната ни да усвои 85% от парите по плана вместо първоначално прогнозираните 55%. През следващата година се очакват 3% ръст на икономиката.
Според цитираните в анализа данни БВП на глава от населението в България е достигнал 61% от средното в еврозоната спрямо едва 34% през 2006-а - година преди България да се присъедини към ЕС. Основният сценарий е, че
инфлацията ще започне постепенно да се успокоява
до края на тази година и през следващата. През юни годишната в България достигна 4,4%, което е най-високото ниво от декември 2023 г. насам. Основен фактор за покачването бяха цените на храните. Натрупаното поскъпване при тях от началото на годината е 5,2% - третото най-високо сред страните от ЕС. Натискът в България се засилва от няколко фактора, като единият от тях е вдигането на административно определяните цени. Други причини са отпадането на намалената ставка на ДДС за хляба, хлебните изделия и кетъринг услугите. Фактор за увеличаване на инфлационните очаквания е и значителният ръст в цените на жилищата, който достигна 15,1% годишно през първото тримесечие на 2025 г. - втория най-висок в ЕС.
Според доклада на The Investment Institute by UniCredit най-сериозната заплаха пред България е политическата нестабилност. Ако правителството падне и се стигне до нови избори през тази или в началото на следващата година,
това може сериозно да подкопае усилията за въвеждане на еврото
Използваните модели в доклада предвиждат ръстът на кредитирането за домакинствата да достигне 16,7% през 2025 г. спрямо прогнозата за 14,9%, изготвена през април месец. През следващите две години търсенето на заеми ще намалее и ръстът ще се забави до 12,8% годишно през 2026 г. и до 11,7% през 2027-а.
Политиката на САЩ с въвеждането на мита обаче сваля прогнозата за българския износ. Икономистите от УниКредит Булбанк очакват спад от 0,5% през 2025 г. вместо първоначално предвидения растеж от 1,3%. Външното търсене на български стоки и услуги ще се повиши през 2026 г. на фона на леко ускоряване на растежа в основните ни партньори. Прогнозира се реален ръст на експорта от 3,9% през следващата година.
Очакваното увеличение на доходите може да се забави
предвид очертаващите се усилия за консолидиране на фискалната позиция. Това ще включва и забавяне в ръста на заплатите в публичния сектор. Относно данъчно-осигурителните приходи се посочва, че те се вдигат до 32,7% от БВП през 2025 г., което е ръст от 3,8%. Повече пари се очакват от връщането на 20% ДДС за хляба, брашното и някои туристически услуги, по-високи акцизи за цигарите, увеличени приходи от толсистемата.
В прогнозата на икономистите на банката се посочва, че правителството ще постигне около две трети от планираните мерки срещу сивата икономика, което ще донесе допълнителни приходи от 2,2% от БВП. За да се запази дефицитът в рамките на 3%, се предвижда съкращаване на капиталовите разходи до 5,3% вместо заложените 6,4%.
За догодина се прогнозира ръст на данъчно-осигурителните приходи с още 1,2% от БВП през 2026 г., достигайки 32,9 на сто. Възможни били обаче и допълнителни мерки като увеличение на данъците върху хазарта или дори въвеждане на налози върху нездравословни храни.
След дълъг период на стабилни основни данъци България, изглежда, е на прага на промяна. Според анализа се очаква постепенно увеличение на осигурителната вноска за пенсии с общо 3% през 2027 и 2028 г.