Кристиян върна чанта с 5000 лв. на бивша съдийка, но и вярата й, че растат добри деца
- Людмила Драгомирова изпуснала неволно вещите си от прозореца на колата, докато се опитва да прогони оса
- Няма нищо случайно - намира ги 13-годишно момче, на което именно съпругът на пенсионерката помага преди година - носи го на ръце след тежко падане от колело
Как доброто ражда добро? И как едно 13-годишно момче и възрастно семейство - бивша съдийка и полицай, си размениха незаменима помощ един на друг?
Всичко се случи като на магия, като в приказка с щастлив край. В началото бяхме разтревожени и разколебани какво ще правим. Изгубихме чанта с 5000 лв. След това ни се обадихa, че дете я намерило и върнало без дори да я отваря. Разказът е на бившата съдийка Людмила Драгомирова от монтанското село Долна Вереница.
Историята започва преди седмици в една сутрин, когато Людмила Драгомирова и съпругът Николай Ников, бивш полицай, тръгват с колата си от Долна Вереница към Варна.
Когато затворих вратата на колата, видях, че има оса на стъклото - затова отворих и затворих няколко пъти, за да излезе. През това време
дамската ми чанта е паднала, без да усетя,
обяснява жената. Забелязва липсата след повече от 200 километра. Решава, че трябва да се примири със загубата, но е ужасена - в чантата са всички лични документи, ключове, банкова карта плюс около 5000 лева.
Тогава семейството не подозира, че няма причина за тревога - 13-годишният Кристиян от същото село скоро им показа, че доброто се връща. Детето намира изгубената чанта и я запазва непокътната. И тук идва история като за филм - преди години именно двамата пенсионери са помогнали на същото момче след тежко падане с колело.
Растат добри деца, а когато възпитанието е подходящо и в семейството, и в училище, нещата се получават. И Кристиян е прекрасен пример за това, казва днес Людмила Драгомирова.
Кристиян намерил чантата пред дома на семейството, който се намирал на улица без голямо движение. Момчето я окачило на оградата, като си мислело, че те са в дома си и ще я приберат. По-късно обаче се връща и я вижда на същото място. Затова звъннал на майка си.
Кристиян ми каза: Мамо, няма ги, но трябва да им се обадим по телефона, да им кажем, че чантата е в мен, разказва Тодорина Митова, майка на момчето, която работи в обредния дом в Монтана. Преди време тя била част от екипа на хранителния магазин в селото и познавала възрастното семейство, имала и техен телефон.
Кристиян не е отворил чантата и не е знаел
какво има в нея
Той обаче осъзнавал, че постъпва правилно.
Синът ми си мечтае за много неща: да има мотор или електрическо скутерче, искаше АТВ, но така е научен и възпитан - че не е редно да взимаш и да разполагаш с чужди пари, допълва бащата Анатоли Цеков.
Като бивш съдия Людмила Драгомирова знае, че ако присвоиш чужда собственост, се наказва - понякога от съда, но по-често от съдбата.
Постъпката на Криси ми върна вярата, че съществува доброто, защото вече мислех, че всичко е загубено, споделя Людмила Драгомирова.
Миналата година тя и съпругът се разхождали, когато виждат, че Криси е паднал от колелото си и се ударил много лошо. Съпругът Николай Ников го взел на ръце и го закарал при родителите му.
Видял, че е паднал, веднага го взема на ръце и го слага в колата си, за да ни го докара у дома, спомня си майката на Кристиян.
По всичко личи, че родителите на Криси са възпитали добри деца.
Неотдавна сестрата на момчето - Натали, също
помага на възрастна жена
от същото село - открива я в безпомощно състояние. Брат и сестра често се грижат и за изхвърлени животни - научени са, че доброто винаги се връща.
Кристиян е добър и в училище, казва директорката на Второ основно училище "Никола Вапцаров" в Монтана Елка Станева.
Много се радвам за нашия Кристиян и за доблестната му постъпка. Радвам се, че има такова възпитание като съвременно дете. Човек трябва да се поставя на мястото на другите. В началото на учебната година Кристиян ще бъде награден с книжка и ученически пособия.
И друг път ни се е случвало - миналата година двама петоклaсници бяха намерили портмоне в хипермаркет и ги наградихме с похвална грамота, добавя Станева.
Горд е и кметът на Долна Вереница Ивайло Иванов - в селото растат деца, научени на труд и съпричастност.
Кристиян ще получи награда и от кмета на Монтана
Златко Живков, тъй като доброто трябва да се поощрява.
Долна Вереница е малко, но живописно село само на около 7 км от областния град. Това, че е близо до града, е и причината много млади семейства да си купуват къщи и да избират спокойствието на селския живот. Населението на Долна Вереница към 2012 г. е около 200 жители.
Битовата престъпност е сведена почти до минимум според Ивайло Иванов, който е кмет от 2009 г. и е възстановил старото килийно училище.
В Долна Вереница се намира уникалната черква "Свети Никола", една от най-старите в района - датирана е към XVI в. Тук свещеник е отец Ангел, който приобщава младите към вярата. В двора на същата църква се е помещавало и първото килийно училище в селото, сега реставрирано.