Живот като на Джеймс Бонд? Какво е било да си агент на ЩАЗИ
35 години след края на ЩАЗИ около дейността на Министерството на държавната сигурност още има много въпросителни.
"Другари, трябва да знаем всичко!" Така звучат ясните указания, дадени от Ерих Милке, оглавявал ЩАЗИ - Министерството за държавна сигурност на ГДР - от 1957 до 1989 година. Всички граждани на ГДР са били под системен контрол навсякъде - и на работните си места, и в личните си контакти. Целта е била да се идентифицират "враговете на народа": хората, отправящи критики към системата, или пък свързани с "класовия враг", т.е. с "империалистическите" или "фашистките" капиталисти на Запад.
Методите на ЩАЗИ: контрол и сплашване
От "враговете" навън брани построената през 1961 година Берлинска стена, но "врагът" е и вътре в страната, при това навсякъде. Някой е разказал виц за държавния ръководител или пък е слушал неподходяща музика? Някой е получил подозрителни писма със западни марки или е поискал разрешение за посещение във Федералната република? Всичко е подозрително, а създадената през 1950 година ЩАЗИ държи всеки под око. Тя се вижда като "щит и меч" на Германската единна социалистическа партия, който трябва да обезвреди всички врагове и така да гарантира господството на управляващата партия в ГДР.
Сътрудниците на ЩАЗИ преглеждат писмата, подслушват телефоните и проникват незаконно в жилищата. Те плашат хората, разпространяват слухове, че някой е зависим от алкохола или е хомосексуален - или пък, особено подло, че поддържа контакти с ЩАЗИ. Немалко граждани на ГДР попадат зад решетките, защото са отправяли критики към режима.
Десетки хиляди са работели за тайната полиция
Хората наричали ЩАЗИ "Фирмата" или "Слушай и гледай". За шпионската организация са работили 90 000 официални и между 100 000 и 200 000 неофициални сътрудници - агенти, които доброволно или под натиск са докладвали за "провинения" на приятели или членове на семейството. Но какво ги е карало да поддържат несправедливия режим?
"Може би е било чувството, че имаш власт над околните. Но може и да е семейна традиция, ако родителите или дори бабата и дядото са работили за ЩАЗИ", казва пред ДВ историкът Филип Шпрингер. "Разбира се, трябва да се имат предвид и обещанията на министерството, че дейността ще е много интересна и дори може да се осъществяват задгранични мисии. Не на последно място е ставало дума за сигурна служба - включително за хора, които другаде не биха могли да направят такава кариера."
Баналният чиновнически делник
Историкът е автор на книга за ЩАЗИ и обяснява, че обичайно дейността на сътрудниците се е различавала много от показваното в шпионските филми. "Понякога може и да са действали като Джеймс Бонд - например по време на мисия в чужбина, но в ГДР ежедневието им е било доста по-скучно."
Тяхна задача е било копирането на документи, писмената работа на бюро и следенето на съседите от кухнята. "Всички тези хора обаче са допринасяли за функционирането на апарата. Всички те са били част от системата и са получили съответното политическо и идеологическо обучение - знаели са, че задачата им е важна за поддръжката на социализма в ГДР и за защитата срещу враговете от Запада."
Вярност до смърт
В книгата си Шпрингер разказва например за старши-лейтенант Елфи-Еке Мертенс, която е потомствена агентка - и баща ѝ е работил за ЩАЗИ, както и съпругът ѝ. Шефовете ѝ хвалели нейната "изключителна готовност за работа" и нейната "прилежност". Била толкова всеотдайна, че обещала да разубеди роднина, която искала да пътува на запад. "Със съпруга ми ще говорим с нея още веднъж, а ако не е склонна да отмени пътуването си, ще прекъснем връзките си с нея", обещава Мертенс на шефа си.
Друга от историите е за подофицер Зилке Киндлер, на която било предложено да монтира фотокамера на дъното на пазарската си чанта, за да може през дупката да снима околната среда. Или пък за амбициозния генерал-майор Хорст Бьом, който бил толкова предан на режима, че след края на ГДР се самоубил.
"Важно е това да не се забравя"
Окончателният край на ЩАЗИ настъпва през януари 1990 година. Наследството включва над 111 км папки, 41 милиона регистрационни картончета и над 1,7 милиона снимки, както и около 15 000 чувала с унищожени документи. Много от гражданите на ГДР поискват да видят досиетата си - за да узнаят какво роля са играли техните приятели или членовете на тяхното семейство. Дали са били жертви или престъпници? Шпрингер казва пред ДВ, че и до днес има много заявки от частни лица.
"Според мен обаче всичко това има значение и на политическо или национално ниво, защото става дума за неправда, извършвана от един цял апарат. Важно е това да не се забравя. Мисля, че младите хора трябва да знаят това, за да разберат, че носят отговорност за функционирането на нашата демократична система."