Пропуск за милиарди в закона за еврото при онлайн пазара – технически няма как да рекламират стоки с двойни цени (Графики)
- Световни дигитални платформи не позволяват изписване на оферти в различни валути едновременно
- От бранша искат бърза поправка, но за да се случи, трябва вето или извънредно заседание на парламента
Приетите само преди дни поправки в Закона за въвеждане на еврото може да се окажат фатални за онлайн търговията у нас.
От 8 август 2025 г. всички търговци в България са длъжни да изписват цените на стоки и услуги едновременно в левове и евро. Целта е да бъдат предпазени потребителите в преходния период към новата валута.
Водещите дигитални рекламни платформи като Google, Facebook, Instagram, Criteo и други обаче
не позволяват технически изписването на цени в две валути едновременно
Това автоматично поставя българските онлайн магазини в невъзможност да рекламират своите продукти, без да нарушат закона. А нарушението може да доведе до санкции.
Единственият изход за тях е да не поставят цена в рекламата, а да пренасочват потребителите към своите сайтове. Това на практика означава онлайн търговците да бъдат блокирани в най-важните канали за продажби - те няма да могат да пускат платени реклами с цени според изискванията на закона.
Според експерти в търговията от това
потребителите ще губят и актуални оферти, сезонни намаления и нови продукти няма да достигат до тях в интернет
пространството. Българският онлайн бизнес ще загуби пазар за сметка на чуждестранни сайтове, които не са обвързани със задължението за двойно изписване. Те ще продължат да рекламират без ограничения и ще привличат клиенти от България. По този начин се създава нелоялна конкуренция и чуждите търговци ще са с предимство пред българските.
В други държави, които вече преминаха към еврото, като например Хърватия, още при изготвянето на законодателството бе отчетен този риск. Там се въведе специална клауза за обективна неприложимост. Тя допуска изключение от двойното изписване на цените в случаите на доказана техническа невъзможност – каквато представлява ситуацията с международните рекламни платформи.
В българския закон обаче изискването за двойно обозначаване на цените няма да се прилага при книги, учебници, учебни помагала и други печатни произведения, включително познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания. Таксиметровите шофьори пък ще са длъжни да обозначават и двете валути от 31 октомври. На бензиностанции цените за гориво на колонките също няма да са двойни.
Заради липсата на изключение за онлайн търговията от бранша у нас настояват
спешно да се направи поправка в закона
и да бъде включена клауза за изключение при обективна невъзможност за двойно изписване на цени. Не искаме да нарушаваме закона, но сме в патова ситуация – не можем да изпълним изискването заради технически ограничения, които не зависят от нас, посочват представители на дигиталната търговия.
За да се случи това обаче,
ще трябва да бъде наложено вето от президента на промените или да се свика извънредно заседание на парламента
Причината - последният работен ден на депутатите преди лятната ваканция бе в четвъртък. Парламентът ще заработи отново на 3 септември.
В същото време по данни на Българската е-комерс асоциация секторът се развива на фона на високо интернет проникване - над 88% от населението има достъп до мрежата, а мобилните покупки се увеличават непрекъснато. Според прогнозите до 2027 г. онлайн търговията в България може да надмине 3 млрд. евро. Данните показват ясно, че електронната търговия у нас не е периферен канал. Тя
осигурява достъп на потребителите до огромно разнообразие от стоки,
позволява на малки и средни бизнеси да се конкурират наравно с големи вериги и отваря външни пазари за българските производители.
Законът за еврото обаче може да удари онлайн търговията, което е сред най-динамичните сектори в икономиката. Тя осигурява работни места, износ, достъп на потребителите до разнообразие и иновации. Затова политиките и законодателството в тази сфера трябва да бъдат гъвкави, актуални и съобразени с реалностите на глобалната дигитална среда, за да не се допусне изкуствено ограничаване на един от най-бързо растящите икономически сегменти в страната, посочват от бранша.
Над 2 млрд. евро прави бизнесът на година и расте бързо
3 милиона българи пазаруват в интернет, а секторът формира над 2% от БВП
Онлайн търговията в България бележи бурно развитие през последните години и вече се нарежда сред ключовите двигатели на икономиката. Оборотът на година от бизнес към потребител у нас достига над 2 млрд. евро.
Според анализи на международни и български източници онлайн търговията формира над 2% от БВП на страната. Прогнозният годишен растеж на сектора до 2027 г. е между 9 и 15%.
По последни данни около 3 млн. души в България са пазарували онлайн през първите шест месеца на 2025 г. Това представлява над 64% от активните интернет потребители.
Към края на 2024 г. в България оперират около 3580 онлайн търговци според данни от анализаторската компания IBIS World. Интересен е фактът, че броят на електронните магазини намалява през последните пет години със средно 8% годишно. Това се дължи най-вече на конкуренцията от международни платформи и консолидацията на пазара, при която по-малките участници отпадат или се сливат с по-големи.
Според проучване на Българската е-комерс асоциация общо 85% от населението на България на възраст 16-74 г. има достъп до интернет, а 50% са купили стоки или услуги онлайн. Най-голям дял - 95,5%, са пазарували от български онлайн магазини, а 27,4% - от страните от Европейския съюз. Наложеният платеж остава предпочитан начин на плащане с над 55% дял, следват картовите плащания с почти 34%. Доставката до врата също е най-предпочитана от клиентите.
Що се отнася до най-често поръчваните продукти, това са дрехи, обувки и аксесоари, туристически услуги и козметика. Следват доставките от ресторанти, транспортните услуги и билетите за събития. Делът на пазарувалите лекарства без рецепта и хранителни добавки онлайн достига 17%, а на книги и битова техника - 14%. Онлайн се купуват още мебели за дома и градината, уреди, спортни стоки.