Лидия Шулева: Законът за еврото дава твърде широки правомощия на регулаторите
Законът за еврото е доста противоречив и се надявам да получи много по-добри формулировки между първо и второ четене. Това заяви бившият вицепремиер и социален министър Лидия Шулева в интервю пред БНР.
Тя посочи, че негативните нагласи и критиките от страна на противниците на еврото допринасят за нарастващото обществено напрежение по темата.
"Всичко трябва да е в сгъстени срокове. Правителството се опитва да овладее процесите на противниците и с тази промяна на Закона за еврото, предложен за приемане в НС без задължителното обществено обсъждане, се поражда безпокойство. Приемането му не е еднозначно, защото там са заложени определения, даващи широки правомощия на регулаторните органи за едно фриволно тълкуване. Няма ясни критерии за необосновано повишаване на цените, което води до големи санкции. Така административният произвол е гарантиран", предупреди Лидия Шулева.
По думите ѝ най-сериозният недостатък на закона е липсата на ясни критерии, чрез които да се разграничат спекулативните поскъпвания от пазарната конюнктура.
"Депутатите имат задача да формулират много по-ясни критерии. Ако това не се направи, големите глоби може да доведат до фалит на предприятия и опасения, че регулаторите се използват като бухалки срещу определени бизнеси, както и задоволяване на различни икономически интереси от гледна точка на конкуренция", прогнозира бившият вицепремиер.
Нейната оценка за влизането на България в еврозоната е, че това голям успех, защото "почти 30 години бяхме във валутен борд и сме приели на практика еврото като резервна валутата, но не използваме всички възможност които дава еврозоната".
Тя обясни какви са възможностите за постигане на високи доходи с въвеждането на еврото у нас и припомни, че "никой не ни е обещавал високи доходи с преминаването към еврото".
"Другите страни да имат, но това не се дължи, че са в еврозоната, а на добре структурирана икономика. За да имаме ние високи доходи трябва да направим рязка промяна на икономиката ни. Години наред залагаме на нискоквалифицирана работна ръка, която носи ниски доходи. Това, което в момента трябва да направим е да преминем постепенно към високотехнологични и иновативни производства, а те се нуждаят от висококвалифицирани специалисти и получават по-високи доходи", коментира Шулева.