Институтът за пътна безопасност иска Радев да наложи вето върху промените в закона за движението по пътищата
Институтът за пътна безопасност настоява президентът Румен Радев да упражни правото си на вето върху приетия на второ четене общ законопроект за промени в Закон за движение по пътищата. С част от приетите изменения общинските камери и камерите на тол системата ще следят за превишена скорост. Според приетите разпоредби остана непроменена максималната скорост за автомобили по магистралите от 140 км/ч, а на скоростен път – 120 км/ч.
От Института за пътна безопасност настояват за връщането на закона за ново обсъждане и са изпратили своя анализ на президента Румен Радев, съобщава БТА.
В становището си от института посочват, че последните промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приети от Народното събрание, "не са реформа, а опасен законодателен експеримент за сметка на всички български граждани. Вместо да решат натрупаните с години проблеми, тези текстове създават нови абсурди, които превръщат закона в капан за шофьорите и в източник на приходи за администрацията". Относно въведеното понятие „Средна скорост" от института заявяват, че понятието е "неясно" и по същество е източник на "сигурни глоби".
В анализа се изтъква, че се въвежда санкция за превишаване на т.нар. "средна скорост" в "определен участък от пътя", като въпросната разпоредба била "съзнателно недописана и създава огромна правна несигурност". Според Института за пътна безопасност законът не казва кой и как ще определя тези участъци, как ще бъдат обозначавани те, за да знаят водачите, че са в зона за контрол, как ще се изчислява допустимата средна скорост, ако в участъка има няколко различни ограничения (например 90 км/ч, после 60 км/ч заради ремонт, после пак 90 км/ч).
От Института за пътна безопасност се посочват, че законът дава право на общините да поставят собствени камери и да прибират 50% от събраните глоби и изтъкват, че това е "рецепта за злоупотреби, защото създава пряк финансов стимул за общините", без да се подобрява пътната безопасност и настояват, че докато никой не носи отговорност за лошите пътища, липсващата маркировка и неадекватната сигнализация, вината ще продължава да се прехвърля единствено върху шофьора.