Заплашват ли ни бактерия "човекоядец"? Проф. Кантарджиев: Без паника, редки са, но с рани не влизайте в морето, дезинфекцирайте драскотините
Информация за проба със съмнения за опасна бактерия бе подадена към Центъра по заразни и паразитни болести от една от регионалните здравни инспекции преди дни. Бактерията е типична за субтропиците, но заради климатичните промени се среща все по-често в различни части на света, включително в Черно море. Тя може да доведе до фатални усложнения, най-вече при хора с тежки хронични заболявания. Миналата година у нас са регистрирани три случая. Вибрио вулнификус при рискови пациенти само за часове може да причини сепсис. Миналата година при два от трите случая на заразяване у нас се стига до ампутация. Има ли реална опасност - ето какво обяснява експертът проф. Тодор Кантарджиев.
- Проф. Кантарджиев, защо след половин година затишие отново се появиха страхове от бактерия по морето, която популярно наричат "месоядна" или "човекоядец"?
- Много често с цел, за да се привлече вниманието на обществото, да се увеличи четенето, започва да се говори за бактерия “човекоядец”. По-точно за два от видовете. Всъщност най-малко пет са бактериите, които са обявявани за “човекоядец”. Обикновено всички те причиняват тежки раневи инфекции - така наречения некротизиращ фасциит.
- Какво представлява тази инфекция?
- Такива инфекции вървят по обвивките на мускулите, затова се лекуват много трудно и могат да имат фатални последици, свързани със състояния на сепсис - популярно казано, отравяне на кръвта.
- Нови ли са бактериите?
- Преди 30-ина години се заговори по-усилено за стрептококус пиогенес, причинителя на ангината и на скарлатината, който, попаднал в рана, може да причини тежката инфекция. Обвинено беше вещество в тези микроби, което ги прави много силно болестотворни по отношение на раните и мускулите.
А за вибрио вулнификус се заговори, когато се описаха някои случаи, завършили фатално при пациенти, главно хора, които имат някакво предварително увреждане на черния дроб. През 20-те години на нашия век доста публикации на случаи от тежка инфекция с този микроорганизъм бяха описани и това събуди вниманието на някои хора.
И за едната, и за другата инфекция, наречени зловещо “човекоядци”, мога да кажа, че са много редки и при закъсняло лечение, когато не е била назначена правилна антибиотична терапия, са опасни.
- Случаите на тежки инфекции с вибриобактерията от миналата есен в България, при които имаше дори смъртни случаи, доведоха ли до някакви промяна в наблюдението на морската вода?
- Тези микроорганизми не влизат в спектъра на рутинните изследвания на водите на откритите и закритите водоеми, плувните басейни и плажовете. Важно е хората да знаят, че бактериите причиняват инфекция много рядко, но които имат ранички, да ги дезинфекцират след излизане от водата. Независимо дали са плували в морето, или в някакъв басейн.
- Миналата година, когато тази бактерия уби доста хора във Флорида, САЩ, където бактерията е все по-голям проблем след 2008 г., на табели на плажовете се появиха предупреждения: Моля, ако имате рани, ако имате някакви увреждания на кожата, се въздържайте от влизане във водата. Нужно ли е?
- Това е една добра практика, която обръща внимание на хората наред със съвета да дезинфекцират раните си след излизане от водата, а тези, които имат големи рани, по-добре е да се въздържат от плуване в такива водоеми.
- Това достатъчно ли е като профилактика на такъв тип инфекции?
- Според мен - да, защото този микроорганизъм много рядко, и то при стечение на неблагоприятни климатични обстоятелства, може да се появи в по-голямо количество в крайбрежните води. Специалистите ги наричат брахични води – където се смесват солена морска вода и сладка вода от вливащи се реки. Черно море по принцип не е от много солените, съдържанието на сол в него е много по-ниско, отколкото в Средиземно море и Световния океан.
- Големите горещини в момента и топлата вода са благоприятни условия за размножаване на бактериите, нали?
- Топлината е фактор, но не трябва да се създава паника, а просто хората да са информирани какво е разумното поведение. Най-важното е хора с малки ранички да ги дезинфекцират старателно след излизане от водата.
Не съветвам никого със сериозна рана да влиза във водата, въпреки че сред рибарите битуват едни схващания, че с морската вода като намокриш раната и след това я напечеш на слънце, много бързо минава.
- Официално е отчетен един случай, но друга ваканционна тема е има ли риск от легионерска болест?
- Легионелата е заболяване, което не се търси, не се регистрира и не се изследва. При тези високи температури, когато се ползва водопроводна вода, застояла в тръбите, вероятността да има случаи се увеличава.
Легионелата се развива в протозои - безвредни едноклетъчни организми, в които легионелата се намножава. Рискът се увеличава, когато има биофилм по тръбите и водопроводната вода не е ползвана няколко дни и седмици. В същото време – употребяваната топла вода не е гореща, нито студената е леденостудена.
- Какви предпазни мерки може да се вземат?
- Хората, които отиват в хотели или други сгради, които не са били ползвани известно време преди това, трябва да направят нещо много просто. Да пуснат вентилацията в банята и да източат за известно време водата, без да присъстват в момента на източването. След това, без много да се задържат в помещението, спират водата, но оставят да продължава да работи вентилационната система. След източването на водата и смяната на въздуха могат да са спокойни, като ползват водата и душовете.
- Ваните или душовете са по-рискови?
- Особено опасни за заразяване с легионерска болест са душове, които се ползват рядко, защото, когато се пусне душът, се създава аерозол във въздуха. Ако бъде вдишан и в него има легионела, може да се получи легионелна пневмония. Когато бъде лекувана с правилните антибиотици, тя не е смъртоносно заболяване. Да не го наричаме “убиец” и легионелата.
- Други предизвикателства, които можем да си спестим край морето?
- Да се сменят банските след излизане от водата и ако няма душове и течаща вода – за ръцете да се използват хигиенни кърпички на основата на хлорхиксидина, който е активен срещу ентеровирусите, които е възможно да са във водата на водоемите и крайбрежните води.
- Говорите за антибактериални кърпички?
- Да, за лятото са най-подходящи антибактериалните кърпички. За разлика от зимния период, когато е по-добре да са на спиртна основа и това ги прави по-ефективни за профилактика на грип и ковид.