619 евро ще е първата минимална заплата в евро. Но не по европравила (Обзор, инфографика)
- За "европейската формула" няма достатъчно време
- 325 хил. българи плащат максимални осигуровки, а само 260 хил. - минимални
- Богатите у нас внасят 4 пъти по-малко, отколкото тези в ЕС. В Германия таванът е 8050 евро, а в Гърция - 7572
- У нас догодина се очаква да стане 4430 лв., а трябва да е поне 5440 за пенсия от 3400 лв.
Минималната заплата ще е около 1210 лв., или 619 евро, от 1 януари 2026 г. Това показват предварителните изчисления на държавата и синдикатите.
В момента тя е 1077 лв.
и се определя като 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата. Точният размер на минималната заплата се определя до 1 септември на текущата година, а и още не са готови окончателните изчисления за второто тримесечие на 2025-а.
Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че размерът ѝ ще е около 1200 лв. по формулата, разписана в Кодекса за труда, ако синдикатите и бизнесът не се разберат за европейската директива. Още в първите си дни в министерския кабинет той рестартира работната група за транспонирането ѝ, но преговорите буксуват. И обясни, че има си механизъм, който работи и, ако не се стигне до разбиране между синдикати и работодатели, ще бъде определена минималната работна заплата по начина, по който е и в момента.
В директивата са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната или 60% от
медианната работна заплата. В момента нашата отговаря на първия вариант, проблемът е, че бизнесът иска тя да се определя по медианната.
Но към формулата има и допълнителни критерии като покупателната способност, общото равнище, растеж и разпределение на брутните работни заплати и др. Освен това трябва да се достигне до 80% колективно договаряне.
Срокът за въвеждането ѝ изтече, но България не е единствената страна, която се бави. Така вече е сигурно, че европейската формула няма как да се въведе от догодина при нас, защото до 1 септември, когато трябва да имаме размер, остава месец, а и депутатите са в отпуск през август.
Ако сегашният закон се спази, изчисленията показват, че минималната работна заплата ще бъде между 1210 и 1212 лв. Това е нарастване с 12,3%. Датата 1 септември наближава, не виждам възможност за парламентарно време за промени в Кодекса на труда, каза и президентът на КНСБ Пламен Димитров. Сегашният текст в Кодекса на труда върши работа на работещите българи, но не и на процеса по договаряне на заплатите, обясни той.
Положихме доста усилия да намерим компромисни механизми за минималната заплата през директивата за минималните адекватни заплати. За съжаление, този минимален пакет, който се опитвахме през последните два месеца да договорим с работодателите, се проваля, каза Димитров.
Така ако финално минималната заплата е 1210 лв., то чисто ще се вземат 938,93лв.
Работодателите ще плащат 228,93 лв. за осигуровки, а на служителите ще се удържат 166,74 лв.
Над 550 хил. души работят на минимална заплата. 260 хил. българи пък се осигуряват на минималния осигурителен доход от 1077 лв. към април. По-голямата част от тях са самоосигуряващи се, показват данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Разминаването идва, защото при тях се събира информация за осигурителните доходи и брутните трудови възнаграждения.
Повече от тях са българите, които правят вноските си върху максималния осигурителен доход - 325 хил. Около
20% от осигуряващите се върху тавана (4130 лв.) са от IT сектора,
останалите са работещи в държавната администрация, производството и на мениджърски позиции.
Колко ще е той догодина още не ясно, защото се определя служебно от държавата. В средносрочната бюджетна прогноза обаче бе предвидено догодина максималният да е 4430 лв. догодина. През 2027-а ще достигне 4730 лв., а после и 5030 лв. За него също винаги има спор между синдикати и бизнес. Първите настояват таванът да е по-висок, а вторите искат да е по формула.
В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска данъчно-осигурителна тежест, тъй като не дължат осигуровки и данъци върху частта от възнаграждението си, която надхвърля 4130 лв. на месец.
В същото време има огромен сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.
Размерът на максималния осигурителен доход влияе върху обезщетенията за безработица, болнични, майчинство, а увеличението му ще вдигне и размера на бъдещите пенсии. Тук особеното е, че
дори да се осигуряваш на максималния доход, не можеш да вземеш тавана
на пенсията от 3400 лв. Причините са ред спирачки в Кодекса за социално осигуряване. Такива са индивидуалният коефициент, който е 1,35, тежестта на всяка година стаж също е толкова. Този коефициент няма нищо общо с трудовия стаж на хората и с плащаните от тях осигуровки. През годините на няколко пъти той е бил увеличаван без ясни мотиви на каква база се определя размерът му. И крайният резултат от прилагането на формулата за определяне на пенсиите е, че дори хората с високи доходи не могат да получат максималната пенсия, ако нямат много дълъг осигурителен стаж.
Самото наличие на максимален осигурителен доход също е пречка. Причината е, че таванът е около 60% от него, което сега е доста по-надолу. Сметките показват, че максималната осигуровка трябва да е около 5440 лв., за да даде пенсия от 3400 лв.
През тази година Международният валутен фонд ни препоръча максималният доход да отпадне и служители да се осигуряват на реалните си заплати. В доклада им се отбелязва, че
ограничението “лишава осигурителната система от приходи,
съответстващи на настоящото състояние на икономиката и пазара на труда”.
Максимален осигурителен доход няма в 15 държави в ЕС за риска “старост”. 13 от тях нямат максимален осигурителен доход за нито един от рисковете, а в 2 държави има таван за някои от другите рискове.
В държавите, в които има, той е 4 пъти по-висок от този в България. В Германия максималният осигурителен доход е 8050 евро, във Франция - 3925. В Испания най-богатите се осигуряват на 4909,50 евро, а в Гърция на 7572,62 евро.
Никакъв вид максимален осигурителен доход пък няма в Дания, Швеция, Финландия и Ирландия, което означава, че хората там се осигуряват на реалните си пари.