Защо iGaming набира популярност в България и как може да се регулира?
Онлайн игрите с реални пари, или така нареченият iGaming, се развиват бързо в България. Хората търсят лесен достъп до различни видове игри, включително слот машини, покер и спортни залози, директно през телефона или компютъра. Това нововъведение не идва случайно – подкрепя се от технологиите и от желанието за удобство.
Слотовете са сред най-често използваните игри в страната. Има много сайтове, които ги предлагат, но не всички от тях са регулирани. Това кара много хора да се съмняват дали е безопасно да ги използват. Затова често се търси информация от външни източници, преди да се избере сайт. Сайтове с индустриални анализи като eSportsInsider са пример за това. Там могат да се намерят ревюта на платформи и потвърждение, че даден сайт е лицензиран, което улеснява потребителите при избора.
Една от основните причини iGaming да набира скорост в България е лесният достъп до интернет и ниските цени на мобилни услуги. Почти всеки има възможност да използва смартфон и да посещава онлайн платформи. Уебсайтовете често са адаптирани за мобилни устройства и предлагат разплащания, съобразени с местните условия. Това прави използването им удобно и достъпно дори за хора, които не са технически напреднали.
Културната приемственост също играе роля. Хазартът има история в страната, особено в градовете и курортните райони, където физически обекти съществуват от десетилетия. Онлайн версиите на игрите се възприемат лесно от потребители, които вече са свикнали с тези практики. Онлайн услугите просто повтарят познати модели, но в дигитален вид.
Друга причина е по-гъвкавата данъчна рамка. Компаниите, които предлагат онлайн игри, плащат фиксирана лицензионна такса и данък върху печалбата си. Това създава среда, в която е възможно и по-малки фирми да се включат на пазара. При по-ниски разходи за навлизане има по-голям шанс за конкуренция, а това от своя страна подобрява услугите.
Въпреки напредъка, има още какво да се желае по отношение на контрола. Някои сайтове действат с чужди лицензи, без да са под контрола на българските органи. Това затруднява борбата с измами или нелоялни практики. Стъпка напред би било сътрудничеството с международни организации, които следят за нелицензирани оператори и обменят информация с местните власти.
Когато става въпрос за регулации, е важно те да бъдат съобразени не само със законовите изисквания, но и с начина, по който хората използват платформите. За да има смисъл и ефект, всяка мярка трябва да бъде добре разбрана и приета от потребителите.
Това означава, че има нужда от повече диалог и проучвания, които да покажат какво е полезно в практиката. Не става дума просто за поставяне на правила, а за намиране на баланса между яснота, сигурност и удобно използване.
Такъв подход помага регулациите да са по-точни и по-полезни за всички страни. Ако се разбере какво търсят хората, как възприемат лицензирането и как проверяват дадена платформа, тогава и мерките могат да се оформят така, че да работят в реална среда. Вместо да се гледа само какво е позволено и какво не, може да се мисли как нещата да бъдат направени по-прости и ясни, така че хората да се чувстват сигурни още от самото начало.