На Перперикон откриха следи от човешка дейност отпреди повече от 6500 години
Сред първите находки от тазгодишния археологически сезон в Южния квартал на Перперикон са две каменни сечива на повече от 6500 години. Става дума за великолепно издялани и полирани брадва и тесла от андензито-базалт и от мергел. Първото свещено място и обиталище на хората тук се е намирало на самото било, където хилядолетия по-късно ще бъде построен античният Акропол на Перперикон. Както е известно от разкопките от предишните години, най-ранните следи от човешко присъствие там са от последната фаза на каменно-медната епоха (халколит) през втората половина на V хил. пр. Хр. Многобройна керамика и различни предмети ни показват, че хората са населили хълма още преди близо 7000 години. Животът и култовите дейности се извършвали на обширната каменна тераса с площ 12 дка и на по-малките скални площадки наоколо.
През каменно-медната епоха хората вече произвеждали красива керамика, каквато е открита в изобилие на Акропола на Перперикон през предишните сезони. През този период хората все още си служели предимно с каменни оръдия. Истинският жълт или восъчен кремък в тези векове е добиван изключително в Североизточна България и е бил много ценен. Доказано е, че през каменно-медната епоха восъчен кремък от находищата в Разградско се изнасял чак в Средна Европа. От него правели фини и много остри ножове, известни в науката под наименованията „пластини" или „суперпластини". На дължина те достигат до 0.5-0.6 м, като излишният материал е бил отнеман само с няколко удара. На Перперикон досега сме намерили няколко такива сечива, дошли тук по търговски път. Най-голямата пластина тук е дълга повече от 20 см. Тя бе открита положена в една от пукнатините в скалите. Особено важно е, че предметът е бил нарочно счупен на три части. Такова ритуално действие не оставя съмнение, че става дума за култов паметник, най-вероятно – нож за жертвоприношения.
В Източните Родопи липсват находища на восъчен кремък, но за сметка на това има изобилие от полускъпоценни камъни. По тази причина брадви, секачи и тесли тук се правели от такива породи като амфиболит, серпентинит, карнеол, ахат и др. Тяхната повърхност била прецизно полирана от майсторите каменоделци. Точно такива са и двете новооткрити оръдия на труда. Тъй като в Южния квартал на Перперикон липсва пласт от каменно-медната епоха предполагаме, че двете каменни сечива са били свлечени по склоновете на хълма или изпуснати случайно от мъжете на племето, ловували някога в необятните и гъсти гори край Перперикон, каквито е имало тук преди 7000 години.