50 дни до часа на истината и за Тръмп, и за Путин
Въпреки призива на Доналд Тръмп към Владимир Путин за прекратяване на огъня в рамките на 50 дни, руската армия продължава с интензивните обстрели срещу украински градове. Кремъл очевидно не възприема инициативата на САЩ и съюзниците му като достатъчно сериозна, поради което не се очаква съществена промяна в руското поведение в този срок.
Изглежда обаче, че актуалното настояване за мир, отправено към Москва, наистина е последното от Белия дом и вероятно е чисто символично. Тъй като сключването на относително сериозен мирен договор за месец и половина би било възможно само при едно условие: че всички страни в конфликта искат да го сключат, и то на всяка цена. Нищо подобно обаче няма нито в Москва, нито в Киев, но по напълно различни причини, предаде "Дойче Веле".
Администрацията на Тръмп не може да не разбира това. 50-те дни отсрочка до „изпълнението на присъдата" изглежда трябва да покажат на избирателите на Тръмп, че всички дипломатически възможности са изчерпани. Това, че европейците ще плащат за доставките на американско оръжие за Украйна също е насочено към тези, които поддържат Тръмп: за да знаят, че нито цент от парите на американските данъкоплатци няма да бъде изхарчен за поддръжката на Украйна.
Освен това администрацията в САЩ сериозно заплаши с вторични санкции. Съответният законопроект вече е подготвен в Конгреса. Тези санкции трябва да засегнат страните, които купуват нефт и газ от Русия и ѝ помагат да заобикаля санкционния режим. Това е много сериозен въпрос.
Съдейки по всичко, президентът на САЩ е готов да увеличи натиска спрямо руския режим. По информация на „Файненшъл Таймс", по време на неотдавнашния телефонен разговор Тръмп е питал Зеленски дали Украйна е в състояние да нанася удари по Москва и Санкт Петербург. Зеленски бил отговорил, че може, ако получи съответното далекобойно оръжие от съюзниците. Но междувременно стана ясно и друго – че Тръмп се е изказал против подобни удари. Според „Файненшъл Таймс", Тръмп все пак не изключва възможността да достави на Киев крилати ракети „Томахоук". Идеята на американския президент е проста: да накара руснаците да почувстват това, което украинците преживяват ежедневно, да им причини такава болка, че те сериозно да се замислят за мир.
"Предупредителният изстрел" на Путин
В Белия дом изглежда не осъзнават докрай, че руската система, построена от Путин на основата на страха, цинизма и корупцията, прави малко вероятна всяка проява на народно недоволство, дори и да има някакви хипотетични обстрели с „Томахоук" над Москва и Санкт Петербург. Протести в Русия нямаше, дори когато украинската армия завладя част от руската Курска област. Опасен за режима взрив на възмущение, според мен, може да бъде предизвикан или от обща мобилизация на войници (именно поради това режимът всячески я избягва), или от крах на най-популярната банка Сбербанк, което обаче е малко вероятно.
Известно е, че за Путин най-важното е да не изглежда „слаб" - както в очите на света, така и в очите на собственото си население и особено на елита. И понеже за законопроекта с вторичните санкции се знае доста отдавна, изглежда че поредицата шумни корупционни дела срещу видни чиновници и приближени до режима бизнесмени са един вид предупредителен изстрел на Путин, който елитът трябва да чуе и да разбере: колкото и да е трудно, шефът на Кремъл няма да допусне съпротива, а още по-малко пък заговори.
Путин неведнъж се е спасявал благодарение на това, че Западът се страхува - първо от т.нар. „ескалация", т.е. от използването на ядрено оръжие от Русия, и второ – от „неизвестността", която може да последва края на режима. „А ако следващият е още по-лош от този на Путин?", са се питали неведнъж европейски и американски експерти. Макар че – какво би могло да стане още по-лошо?
Основният въпрос, на който Америка и нейните съюзници трябва да отговорят, е – готови ли са да засилят натиска срещу Русия и да помагат на Украйна, включително с доставки на оръжие от типа на крилатите ракети, без да отчитат тези опасения?
На базата на целия си предишен опит Путин е убеден, че това няма да стане. След известно време той може да се опита да имитира „готовност за диалог". Например като прати пак външния министър Лавров да се среща с държавния секретар Марко Рубио. Именно този момент ще бъде решаващ за Тръмп и за неговата репутация. Чакането няма да е дълго – 50 дни минават бързо.