Вили Казасян - диригентът инженер по неволя, който изгради музикалната ни история
Българската музика и култура не просто познава Вили Казасян - тя носи част от него в сърцевината си. Пианист, композитор, диригент, радиоводещ, ментор, баща - маестрото не е само участник в музикалната ни история, той я изгражда. Усеща пулса на времето, превежда го през клавишите и партитурите и го поднася с вкус и човечност.
Ранните години:
мелодия на
промяната
Роден на 8 декември 1934 година в София, Вили Арам Казасян израства в арменско семейство с утвърдени културни традиции. Баща му, Арам Казасян, е известен музикант, също пианист, преподавател и човек с дълбоки музикални познания. Майка му Ана е любителка на класическата музика и литературата.
Вили започва да свири на пиано от дете. Първоначално е насочен към класическата школа, но още в юношеска възраст се увлича по джаза - жанр, който по онова време се възприема като екзотичен и “западен”. Въпреки това той намира начини да развива интереса си - слуша “забранени” грамофонни плочи, свири с приятели в импровизирани джемсешъни.
Инженер по неволя
Вили Казасян завършва средното си образование в Шеста мъжка софийска гимназия. Като студент през 1952 г. създава Бигбенда на Държавната политехника, където се дипломира като инженер в бившия ВМЕИ, днес Техническия университет в София. Завършва семестриално и Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория.
Следите на един
истински маестро
Още в началото на 50-те години Вили Казасян започва активно да променя облика на българската музикална сцена. През 1953 г. се включва като пианист и съмишленик във фестивала “Джазът на младите” - събитие, което дава трибуна на новото поколение музиканти, търсещи свободно поле за изява. Малко по-късно става един от основателите на бенда към Държавния сатиричен театър, а през 1960 г. участва в създаването на Естрадния симфоничен оркестър към радиото и телевизията - формация, която по-късно ще се превърне в легендарния Бигбенд на БНР.
Същата година създава камерния джазов квинтет “Студио 5” - смела, модерна формация, която изнася концерти в БИАД и прави турнета у нас и зад граница. Заедно с Милчо Левиев полагат основите на професионалното обучение по джаз и поп пеене, като преподават в първата по рода си школа за естрадни изпълнители - стъпка, която днес се възприема като зачатие на специалността “Поп и джаз изкуство” в Националната музикална академия.
През 80-те години Казасян поема ръководството на секция “Естрадно изкуство” към Съюза на музикалните дейци, където успява да обедини под един покрив естрадата и джаза - две музикални вселени, които в неговите ръце винаги звучат в хармония.
Бигбендът -
голямата мисия
Голяма част от професионалния живот на маестро Вили Казасян минава под знака на Бигбенда на БНР - оркестър, с който името му се сраства неразривно. През 1960 г. започва като пианист в състава, по-късно става втори диригент, а впоследствие и негов художествен ръководител. В продължение на 38 години той превръща формацията в символ на високата музикална култура в България. За много хора днес Бигбендът и Казасян са едно и също - знак за класа, вкус и традиция.
Бигбендът свири на световно ниво, а в репертоара му влизат джаз, естрада, поп, оркестрови аранжименти и класически интерпретации. Казасян има изключителен усет към подбора на солисти и композитори. Под неговото крило прохождат или се утвърждават легенди като Лили Иванова, Йорданка Христова, Георги Христов, Богдана Карадочева, Маргарита Хранова, Васил Найденов и много други.
След оттеглянето си от радиото през 1998 г. Вили не изоставя сцената. Създава собствена формация - “Вили Бенд”, с която продължава да концертира, да участва в телевизионни предавания, фестивали и клубни вечери. Продуциран от Добромир Славчев, този проект му дава възможност да остане верен на музиката такава, каквато я разбира - елегантна, жива и дълбоко човешка.
Музиката като
начин на живот
Сцената за Вили Казасян никога не е била място за самопоказ. Той вижда в нея възможност за комуникация, за предаване на чувства, за възпитание на вкус. Затова често повтаря, че джазът не е просто музика, а начин на мислене. В неговите аранжименти и композиции винаги присъства една особена яснота - мелодията никога не е претрупана, но винаги е изразителна.
Сред най-емблематичните му композиции са песни като “Детство мое” (в изпълнение на Георги Христов), “Ако си дал” (по стихове на Недялко Йорданов), “Пролет” и десетки инструментални пиеси за театър и кино. Музиката му за филми като “Ян Бибиян” и “Човек на паважа” е пример как един композитор може спокойно да разказва истории, без да използва думи.
Семейството -
крепост от
любов и култура
За живота с баща си дъщеря му Хилда Казасян говори като за непрекъснато преживяване и усещане, изпълнено със светлина и спокойствие. Не може да посочи конкретен спомен, тъй като цялото ѝ детство и юношество са преминали в постоянна близост и взаимна подкрепа.
За нея баща ѝ е бил истински магнит, който я е привличал с благородството си, с радостта от живота и умението да открива малките, но важни удоволствия, които правят живота по-приятен. Още като дете Хилда често пътува с него на различни концерти и фестивали като “Златният Орфей”, където не просто стои зад сцената, а изживява пулса на музикалния живот, който татко ѝ създава. Тези моменти за нея остават безценни - от тръпката на сцената до споделените мигове в уютните кръчмички, където прекарват времето си след концертите.
С годините, когато започват да работят заедно, връзката между баща и дъщеря става още по-силна. Тези съвместни пътувания се превръщат в най-очакваните мигове за Хилда, защото изпълват душата ѝ с лекота. “Качествата, които моят баща носеше, са все по-рядко срещани. Затова смятам, че има различни, незаменими хора и той със сигурност беше един от тях”, казва тя.
Домашната атмосфера също носи своята магия в сърцето на дъщеря му. Спомените ѝ рисуват картината на утрините, в които баща ѝ пие кафе в стаята си, докато лъчите на слънцето косо проникват вътре. Винаги звучала музика - плочи с бигбендови изпълнения. Маестрото стоял на пианото с пура в ръка, заобиколен от кълба дим. “И това е най-вкусното кафе, което човек може да си представи, защото тази атмосфера, която той създаваше, я носеше със себе си от рано сутринта, та така и през целия му живот”, разказва певицата. Той е бил удивителна личност с качества, предизвиквали искрена възхита и уважение у всички, които са го познавали. “Не случайно всички го обичаха толкова много”, казва тя.
Днес Хилда е една от най-изявените джазпевици в България, а дуетите и проектите ѝ с Бигбенда са пряк мост между поколенията. В едно от последните си интервюта Казасян казва: “Дъщеря ми пее с душата си. А това е по-важно от всеки тон”.
Отвъд сцената
Освен музикант Вили Казасян е и активен културен деятел. Бил е член на художествения съвет на БНТ и БНР, жури в престижни фестивали като “Златният Орфей”, “Мелодия на годината”, “Златният кос”. Създава и води редица радиопредавания, сред които култовата поредица “Тромбата на Вили” - съчетание между интервю, музикална сесия и приятелски разговор, което се превръща в пример за висок стандарт в популярната култура.
Участва в над 30 филмови продукции и телевизионни проекти, пише музика за театър, включително за постановки в Народния театър, Сатирата и Театър 199.
Последните акорди
В края на 90-те години се пенсионира, но не и от музиката. Продължава да работи по собствени проекти, организира концерти, обучава млади музиканти. През 2008-а, малко преди смъртта си, е част от журито на тв предаването “Мюзик айдъл”.
В негова памет се организират множество концерти, а през 2019 г. излиза книгата “Да обичаш Вили Казасян”, написана от дъщеря му Хилда и журналиста Георги Тошев. През 2024 г. документалният филм “Maestro Вили Казасян” отбелязва 90-годишнината от рождението му и подчертава културния му принос през десетилетията.