Байкушевата мура е на над 1300 години, преглеждат я всеки 12 месеца
Над 1300 г. най-старото иглолистно дърво в България – Байкушевата мура, устоява на времето, на природни стихии и на човешкия фактор. За да се запази, експерти на Дирекция „Национален парк Пирин" извършват ежегоден мониторинг на състоянието на дървото, съобщи БТА като се позова на главния експерт към дирекцията Николина Ангелинина пред БТА.
При такъв мониторинг преди две години се установява, че един от клоните на дървото е изсъхнал и има опасност за туристите, които посещават района. Впоследствие се взема решение специалисти да отрежат изсъхналия клон, който към момента е положен до Байкушевата мура.
Съхраняването на дървото е свързано с редица дейности, основно насочени към човешкото влияние върху района. Преди няколко години от дирекцията изграждат дървени стъпала, които от една страна улесняват достъпа до най-старото иглолистно дърво в страната, а от друга ограничават пространството около Байкушевата мура.
В миналото много от туристите обичаха да застанат до дървото, в корените му, и да се снимат там, но по този начин почвата се изравя, корените се оголват и това е предпоставка за по-лесното навлизане на различни вредители и гъбни патогени, които да го увредят, посочи Николина Ангелинина.
Главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин" разказа и за друг навик на туристите от миналото – да забиват стотинки в кората на дървото, както и да отчупват от нея за спомен. Именно затова стълбите, които водят до Байкушевата мура, са поставени на известно разстояние от дървото.
За своите 1300 години иглолистното дърво е устояло и на други предизвикателства. Известно е, че в миналото в тази част на Пирин планина е имало голям горски пожар, но Байкушевата мура оцелява при огнената стихия. Оцелява и на сечите, традиционно извършвани от местните хора, тъй като черната мура е популярна като дървесина, една от най-здравите, ползвана в миналото, особено за направа на греди на покривите на къщите. Изсичането на дървета в тази част на Пирин планина се преустановява след създаването на националния парк, посочи Николина Ангелинина.
Историята на откриването и проучването на Байкушевата мура е свързана с името на лесовъда Константин Байкушев, учил в прочутите за времето си лесовъдски школи в Чехия и Германия. Байкушев се връща в България, за да приложи наученото, което запазва името му в историята на родната природа. Константин Байкушев е бил приятел с княз Фердинанд и именно по негова молба идва, за да изследва пиринските гори, разказа Ангелинина. Експедицията се провежда през 1897 г., когато Пиринският край все още е бил под османско владичество, поради което е било искано специално разрешение от Високата порта, за да се проведе експедицията. Изпратен е бил и аскер, който да съпровожда групата.
Името на вековното дърво дава Йонко Вапцаров – бащата на Никола Вапцаров. Той е обичал планината, както и да разпъва палатката си именно в този район – под Байкушевото дърво, Байкушевата мура, откъдето идва и нейното име, посочи главният експерт към дирекцията.
Откритието на Константин Байкушев допринася за запазване на дървото, посочиха от парковата дирекция.
Байкушевата мура вече е преминала средната възраст за вида си и за съжаление отвътре тя леко е започнала да гние, каза още Ангелинина. Тя допълни, че при щателни проучвания, направени след премахване на изсъхналия и счупен клон на иглолистното дърво преди две години, е установено, че в ствола на дървото има и лека кухина. Въпреки това уверението на специалистите е, че Байкушевата мура ще остане там поне още 200-300 години, каза още главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин".