Шефът на лабораторията по AI в MIT Армандо Солар-Лезама: Трансформацията ни в хибридна раса е неусетна
Голямото предизвикателство е да се съчетае логиката на машините с разсъжденията. Системите с изкуствен интелект понякога са по-зле от 5-годишно дете
Кога ще настъпи моментът, в който ще се превърнем в хибридна цивилизация? С този въпрос се обърнахме към един от корифеите в областта на AI технологиите проф. Армандо Солар-Лезама, който е главен оперативен директор на легендарната Лаборатория по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) в Масачузетския технологичен институт (MIT). Именно в нея се родиха криптирането от ново поколение и автономните роботи.
Той бе за кратко в София по покана на българския институт INSAIT, за да обявят общата програма - наши студенти да работят в продължение на една година по съвместни проекти в лабораторията на университет номер едно в света.
"24 часа" публикува интервю с проф. Армандо Солар-Лезама на 3 юли, но извън него останаха любопитни нюанси от разговора, посветен на живота и бъдещето ни с все по-умните машини.
Според проф. Лезама трансформацията ни в хибридна раса ще става постепенно и неусетно, както и досега.
"Когато погледнете този процес от дистанция, тогава е много лесно да мислите за бъдещето като за някаква видима промяна, но на практика начинът, по който тези неща се случват, е постепенен - обясни той пред "24 часа". - И понякога се развива по начини, които хората дори не забелязват."
Според него погледът назад в миналото в това отношение е много полезен.
"Преди години, когато бях дете, ако ми бяхте казали, че ще нося компютър в джоба си по цял ден и че мога по всяко време да получа отговор на въпросите си, трудно бих повярвал", усмихва се той.
Когато питал нещо и родителите му не знаели отговора, той отивал да ги търси в енциклопедията. Но ако и там не намирал необходимата информация, с това се приключвало.
"Надявах се, че може би някой ден ще срещна професор или експерт по тази конкретна тема и като ги попитам, той ще е в състояние да ми отговори", поясни професорът. След което се замисли колко много неща е имало, които е искал да знае, но в онези години нямало как да разбере. Според него е изключително трудно да се анализира тази трансформация в момента, тъй като това е възможно само от дистанцията на времето.
"Не бих могъл да си представя като дете, че някога ще имам компютър в джоба, че ще мога да го питам всичко, което ме интересува, и че с него ще имам достъп до цялата база знания на цялата планета - отбеляза още той. - Дори ако има някои неясни факти в дадени сфери, мога да отида, да намеря някого, да попитам и да разбера всичко."
Според учения в известен смисъл е доста смешно, когато анализираме този процес в ретроспекция: "Очевидно е колко малко сме знаели в миналото, но сякаш много постепенно е ставала тази промяната и ние не сме го усещали като "Уау ефект."
"От друга страна, днес имам смарттелефон и това определено е един много различен свят в сравнение с онзи в миналото, но е много трудно да се определи кога точно е станал този преход - смята той. - Същевременно знаем, че първия път, в който сме имали смартфон, тогава определено може да се каже, че човек се чувства различно в сравнение с предния ден."
С други думи, тази трансформация към хибридна цивилизация, когато ще станем едно с машините, ще е дълъг и почти неусетен процес.
Според проф. Солар-Лезама единствено ако се обърнем назад, за да анализираме всички детайли и повратни точки, можем да забележим разликите и да си кажем: "Да, днес светът няма нищо общо с този отпреди 30 години."
Затова следващият ни най-логичен въпрос бе какво е най-голямото му предизвикателство в момента в MIT?
"За мен един от въпросите, които ни интересуват много, е, че от една страна, имаме такива системи с изкуствен интелект, които притежават забележителни знания за света - усмихна се проф. Лезама. - Те са прочели всяка научна статия, претърсили са интернет, имат огромно количество знания. Но способностите им за разсъждение са много, много ограничени. Те правят грешки в разсъжденията си, които дори петгодишно дете ще ги погледне и ще каже: "Не, това не работи, нали?".
От друга страна, логиката е естествена за компютрите. "Те са проектирани да правят логика - допълни ученият. - След като можете да формулирате проблем във формална логика, машините всъщност са способни да разсъждават логически до степен, която е много по-висока от тази на хората."
Според проф. Лезама в момента двата начина на разсъждение са налични и се правят с помощта на компютрите, въпреки че между тях има драстични разлики.
"Много е трудно да ги накараме да говорят помежду си - обясни той. - От една страна, единият има всички тези знания и цялата тази способност да взаимодейства с хората, но просто не може да се справи с логиката. Едва може да се справи с основната аритметика. От друга, е налице тази забележителна способност да се правят логически разсъждения, числени изчисления в мащаб, който е просто невъобразим. Но да се накарат да "говорят" помежду си, това се оказва наистина трудно." Според него решението е да се комбинират заедно по начин, който позволява на човек да се възползва от силата и на двата начина.
"Как да накараме машините да правят това - пита професорът от MIT. - Ако успеем, това би било наистина полезно за цялото това голямо разнообразие от проблеми."
Същото е и при научните открития.
"Това е критичен проблем - взаимодействието между способността да използваме правилните методи и способността да правим всички тези подробни и прецизни анализи на данни, като това трябва да се комбинира със знания и прозрения", уточни професорът.
Тоест въпросът е как да се постигнат програмни системи, които да преодолеят тези различни начини на разсъждение.
Именно затова една от областите, към които професорът проявява силен интерес, е синтезът на програми. От една страна, е кодът, който е "изразителен механизъм за описание на света и на начина, по който работят нещата в него", а от друга, ученият предлага разработката на инструмент за разсъждение.
Според него това може да се превърне в мощно средство за генериране на модели на света, които са съвместими с данни и наблюдения, но също така да обхващат съществуващите знания и да помогнат на учените да получат по-добро разбиране за Вселената. По този начин чрез програмите знанията могат да се представят по един вълнуващ начин.
Да създадеш самоосъзнаващ се робот
Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект в Масачузетския технологичен институт (MIT) е меката на изкуствения интелект и автономните роботи и неслучайно един от най-интересните проекти в момента там е как да накарат роботите да се самоосъзнаят.
Звучи абсурдно, но инженерите в университета имат голям напредък, демонстрирайки как роботизираната ръка хваща обект, машината следи движението с камера и използва визуалните данни, за да го контролира и то да е прецизно.
Вместо учените от MIT да упорстват в сегашния модел с ръчно проектирани роботизирани модели, снабдени със сложни сензорни масиви, в лабораторията избират друг подход - да научат роботите как телата им да реагират на командите за управление, единствено чрез "зрение".
С "Невронни якобиеви полета" (NJF) учените "въоръжават" машините с нещо като "самосъзнание". По този начин в MIT се опитват да заменят продължителното инженерство и кодиране, показвайки на робота какво да прави, след което го оставят сам да се научи как да постига целта автономно.
На тестовете машините се справят чудесно и изследователите смятат, че роботите, оборудвани с NJF, един ден биха могли да изпълняват селскостопански задачи с точност до сантиметър, да работят на строителни площадки без сложни сензорни решетки или да се ориентират в динамични среди, където традиционните методи се провалят.