За Гърция: Само един път не стига (Видео)
Светофар във фунията “Кресна”, докато 1600 коли на час се опитват да преминат
На фона на рекордно високите температури през този уикенд хиляди леки коли се отправят на юг към Кулата и Гърция. За да бъдем по-точни – по 1600 на час ще се опитат да преминат през Кресненското дефиле, което има капацитет да пропуска по 800 коли на час.
В която и държава да се случи такова натоварване, то ще постави на изпитание както нервите на шофьорите, така и органите, които трябва да следят всичко на пътя да е в изправност.
Това лято всички установяваме, че тапите по магистрала “Струма” са се преместили от района на ГКПП Кулата-Промахон именно в Кресненското дефиле. Това не би следвало да е новина, като знаем, че съдебната сага за дострояването на този участък от аутобана се точи от десетилетие и че фунията, в която се превръща магистралата точно на това място, ще е там поне още 6-7 години.
Увеличението на трафика от влизането ни в сухопътния Шенген насам обаче е с 30%. Това е едната причина. Но другата е, че за приятно пътуване са нужни не само пътища, а и организация на движението, която в случая липсва.
Какво точно става? След Кресненското дефиле пътят навлиза в самия град Кресна и минава през центъра му, където е неизбежно да има пешеходни пътеки, и то много.
В четвъртък на главната пешеходна пътека в центъра на Кресна бе поставен временен светофар, чиято цел е двойна. Той трябва да групира пешеходците, вместо всеки да пресича когато и където реши.
Другата му цел е да стопира тировете и да даде предимство на леките коли, които са много повече.
Засега това просто решение ще трябва да облекчи поне малко движението, за да не се тътрят колите с по 10-15 километра в час през Кресна и през цялото дефиле. Изграждането на допълнителна лента през града ще отнеме време, построяването на обход на Кресна – още повече време. А за байпас на дефилето ще трябва да почакаме до 2031 г.
Поставянето на този светофар обаче изглежда като някакво титанично усилие, за което бе необходимо няколко министерства да се съгласуват помежду си. Защото у нас по стара традиция едно ведомство не обича да се бърка в работата на друго и когато се необходими общи усилия за постигане на нещо, това става прекалено бавно. Или никога.