Неврохирург: Трябва да се помисли как от 8% здравна вноска в България да се достигне до 15%
Трябва да се помисли как от 8% здравна вноска в България да се достигне до 15%, като в Германия, не става с вода. Това коментира в студиото на "Денят започва" по БНТ полк. д-р Петър Маджуров, неврохирург, който от 33 години живее и работи в Германия и сега е в България, за да предаде опит на колегите си.
От 2007 г. до октомври 2024 г. е директор на Клиниката по неврохирургия във Военната болница Bundeswehrkrankenhaus в Берлин. Полковник от германската армия е. Участвал е в 3 мисии на NATO в Афганистан, и е носител на ордена на НАТО и на бронзов орден на германската армия.
"От 33 години съм в Германия. Отиването ми там беше чиста случайност. Аз бях стипендиант, изпратен от Медицинския университет в Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин. И след 10 месеца трябваше да се прибера, трябваше да науча оперативни методи за лечение на епилепсията. На третия, четвъртия месец шефът ми предложи да остана. Аз отказах, защото исках да се прибера в родината. Тук имах семейство. Моите колеги асистенти казаха: "Боже, той ти предлага, тук има цяла
куп със заявления и молби за работа, а ти отказваш." Беше и тогава смътно политическо време, Луканова зима, хиперинфлация. Казах, добре, ще остана за 2 години. Да науча повече неща. И така от 2 години, от 10 месеца - станаха 33 години", разказа д-р Маджуров.
Той отбеляза, че участието му в мисии в Афганистан го е научило на хладнокръвие.
"Аз съм участвал в три мисии в Афганистан. И нещо, което максимално ме ядосваше, беше тази седмична тренировка, когато дойдат много ранени. А, имаше такива случаи. Но след това се повтаряше и повтаряше. И на мен ми се струваше излишно. Вечерта, една хубава коледна вечер, бях поканил моите колеги не една вечеря до болницата, когато стана атентатът на "Прайчах плац". И ние получихме доста сериозен брой ранени наведнъж. И по чиста случайност бяхме, неврохирургичният екип беше първи в болницата. Бях възхитен от това, как всеки така беше възприел тези ежедневни тренировки, защото всички сме минали през Афганистан. И мога да кажа, бях горд с моята болница и с моите колеги, защото всеки си знаеше мястото - от военната полиция, които организираха затварянето на улици, транспорти, до целия персонал с приемането в спешното отделение. И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били излишни. Тази военщина има и положителен смисъл, дава едно хладнокръвие, дава една сигурност, дава едно организаторско спокойствие."
Според думите на неврохирургът новите технологии помагат на медицината, но не можат да изместят човешкия фактор.
"Една от решаващите положителни страни в развитието на неврохирургията се дължи на развитието на технологиите. С предимството, сигурност за пациента, улесняване на работа на хирурга. Хирургът си остава незаменим. За съжаление това прави нещата и доста скъпи, но това е пътят. Може би тук трябва да се помисли каква е ролята на лекарския съюз, на здравните каси, за да се достигнат 15% каса в Германия срещу 8% в България. Не става с вода."
Медикът е категоричен, че достъпът на пациентите до висококвалифицирана медицинска помощ в България е по-бърз от този в Германия.
"Като всичко в Германия, тук е по-лесно. В Германия е по-трудно, защото системата е закостеняла, бюрокрацията е сериозна, правилата са железни, не могат да се нарушат. Аз бях с моите колеги тук през февруари да им покажа София. Да им покажа болницата, да им покажа и естествено бях и малко негативно подготвил. Вечерта преди отпътуването те ми казаха, какви глупости си не говорил, всичко е на ниво. Инфраструктурата съществува. И най-вече бяха възхитени от това чувство за желание за промяна в хората, за комуникацията. Ние обиколихме и двете болници и в Пловдив, и в София. Насякъде се срещаме с колеги, които нямаха никаква езикова бариера.
90 на 100 бяха специализирали в Германия, в Европа, дори в САЩ. Така че, моите колеги ме обвиниха в негативизъм".