Първият фестивал "Фолклорна магия" събра стотици в Стралджа

22.06.2025 10:16

Първото издание на фестивала „Фолклорна магия" в Стралджа събра стотици зрители, в навечерието на Деня на българския фолклор – 22 юни. Южният парк в града беше огласен от български народни песни, извиха се кръшни хора́. В обособени кътове бяха представени както традиционни носии от Стралджанско, така и най-често срещаните в региона билки по повод наближаващия Еньовден – 24 юни, предава БТА.

„Поводът е да отпразнуваме българския и нашия стралджанския фолклор, но според мен най-важното е, че имаме възможност да изкараме една невероятна вечер заедно – нещо, от което всички имаме нужда", каза на откриването на фестивала кметът на Стралджа Атанас Киров. Той посочи, че е приятно изненадан от присъствието на толкова много хора. „Гледката от сцената е наистина невероятна", отбеляза кметът и допълни, че това е събитие, което обединява. Фестивалът ще бъде надграждан, а най-важни в него са именно хората, посочи Киров.

Най-характерно за стралджанската женска носия е т. нар. вадена престилка, тъкана на стан, на бяла и синя основа. Вадените престилки наброяват над 100 разновидности и имат различни имена – „пъстрилата", „перцата", „копчената", „лингурската" и т.н. Една престилка се е изработвала от три до пет дни, а някои по-пищни са отнемали и около 15 дни, разказа за БТА Нели Тончева-Кавалджиева, дъщеря на хореографа Тончо Тончев, който преди повече от 60 години създава емблематичния Стралджански фолклорен ансамбъл „Въжички".

„Стралджанската носия е една от най-богатите с орнаменти и шевици. Друго много характерно за нея е т.нар. буенешка шапка, която представлява богата украса за глава, част от традиционното лазарско облекло. Женската риза също е с много красиви орнаменти, богато украсен е и кованецът (б.а. – коланът с пафтите). Всеки символ от вадената престилка символизира семейството. Ромбоидите например показват броя на децата, които има жената", обясни Надя Жечева – журналист и председател на Народно читалище „Просвета – 1892" в Стралджа.

По време на фестивала посетителите можеха да научат и повече за билките в Стралджанско – за лечебните им свойства, къде и как могат да бъдат набрани. Най-често срещани в природата на този край са мащерка, лайка, липа, бял равнец, жълт кантарион, разказа за БТА магистър-фармацевтът Добромир Георгиев, който е и член на Сдружението „Заедно с теб – Стралджа", които са съорганизатори на празника заедно с местната Община.

Празникът беше съпътстван от концерт на народната певица Катя Георгиева и оркестър „Нашенци", както и от изпълненията на детските състави към Стралджанския фолклорен ансамбъл „Въжички" и певческата група от село Джинот. Със свои изпълнения за празничната атмосфера допринесоха и танцьорите от Клуба за народни хора́ „Българе" от Ямбол.

Други от От страната и света

Задействаха BG-Alert в община Гълъбово заради нивото на река Соколица (Снимки)

Задействаха системата BG-Alert в община Гълъбово заради нивото на река Соколица. Предупреждението е към жителите на село Обручище. Обилните валежи, продължаващи вече часове

Мерц отива при Тръм, Германия и Франция искат единна позиция на ЕС за новите американски мита

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви днес, че иска да проведе разговори с европейските си съюзници, за да бъде намерен общ отговор на новите американски мита

Заледени са пътищата в област Добрич

Цялата област Добрич е със заледени пътища, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Постъпили са сигнали за заледени пътни участъци от всички общини на територията на областта

Възстановиха движението на тежкотоварни автомобили по пътя Русе - Бяла

Възстановено е движението на тежкотоварни автомобили по пътя Русе - Бяла, съобщиха от пресцентъра на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Това информира БТА

Иван Христанов: Има изпускане на водния обем в ключови язовири, тъй като много от тях запълват обемите си

Има изпускане на водния обем в ключови язовири, тъй като много от тях запълват обемите си заради обилните валежи от сняг и дъжд, съобщи служебният министър на земеделието и храните Иван Христанов

>