Ново проучване разкрива: Родителите осъждат насилието между деца, но мълчат, когато то засяга тях
Три четвърти от българите смятат насилието между деца за една от основните заплахи пред обществото. Въпреки това, родителите рядко търсят съдействие от институциите – едва 3% се обръщат за помощ, ако детето им проявява агресия, а само 10% подават сигнал, ако то стане жертва на насилие.
Проучване показва, че 59% от родителите споделят, че децата им са били обекти на насилие, докато 63% признават, че техните деца са проявявали агресия спрямо други деца, възрастни или животни. Данните разкриват сериозен парадокс – обществото открито заклеймява насилието между деца, но когато проблемът засяга собственото семейство, темата остава премълчана.
Защо родителите мълчат в такива ситуации и не търсят специализирана помощ? На въпроса отговаря пред БНР Мариета Гечева, програмен директор "Закрила на деца" към фондация "Лъчезар Цоцорков":
"Това е основната тенденция, която и изследването обхваща, а и хората това споделят за себе си, че когато тяхното дете е извършило някакъв акт на насилие или поведение, свързано с агресия към други деца, те мълчат в обществен план, но разговарят се детето си вкъщи. Когато ситуацията е такава, родителите се въздържат от предприемане на друг вид мерки. Никой не иска да каже и да признае, че неговото дете е извършило такова нещо, защото то вкъщи е едно, навън е друго. Първосигналната реакция е да отречем. След това започваме да се питаме, аз ли съм виновен, другите как ще гледат на мен и реакцията всъщност е една реакция на отричане, търсене на друг виновен и в крайна сметка запечатване на тази ситуация вкъщи".
Освен нагласите на родителите, фондация "Лъчезар Цоцорков" проучва и нагласите на самите деца и на институции, в чийто правомощия е противодействието срещу насилието.
Проучването отговаря на обществената нагласа срещу насилието, но целта е да се възпита необходимата емпатия по веригата родител - дете - институции, както и осъзнатост, че проблемът е общ.