Открити са отровни вещества в храни с български произход
Сигнализирано е от системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) на Европейския съюз за случаи на замърсени храни с български произход. Те са изпратени от европейската система през април 2025 г.
Това става ясно от последния месечен доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), предаде dariknews.bg.
Общият брой нотификации за месец април 2025 г. е 419. Сигналите в категория храни са най-много – 385, за фуражите – 20 и материалите в контакт с храни – 14 и при категория животни - 0.
За месец април 2025 г. при предупредителните нотификации най-често нотифицираната страна е Германия с 13 нотификации, следвана от Белгия с 12 нотификации. България е нотифицирана два пъти. През месец март 2025 г. България е нотифицирана три пъти.
RASFF е нотифицирал България за наличие на високо съдържание на олово в замразено филе от гърди на фазан, изнесено от страната. Оловото е тежък метал, чиято хронична консумация носи сериозни здравни рискове, особено за деца и бременни жени.
Другата тревожна нотификация е свързана с афлатоксин В1 – силно канцерогенно вещество, открито в слънчогледови семки от България. Афлатоксините са микотоксини, които се развиват при неправилно съхранение на семена и зърнени култури.
В категорията „проследяване" България е нотифицирана и за високо съдържание на мелатонин в хранителна добавка, предназначена за сън. Прекомерният прием на мелатонин без лекарски контрол крие опасност от странични ефекти.
Макар да се наблюдава спад от 20% в общия брой нотификации спрямо април 2024 г., притесненията остават. Тежките метали бележат ръст:
Пестицидите и микотоксините (като афлатоксин В1) запазват стабилно ниво. Патогенните бактерии, включително Salmonella и Listeria, също продължават да присъстват в редица храни, особено в птиче месо, риба и млечни продукти.
Докладът на ЦОРХВ и системата RASFF показва, че макар броят на нотификациите за България да е нисък, в страната продължават да се засичат рискови вещества в храни с български произход. Това подчертава нуждата от строг вътрешен контрол, подобрено етикетиране и постоянен мониторинг. Европейските механизми работят, но е важно националните системи да бъдат еднакво бдителни.