Как родопчани учат гърци и турци да ловят риба на Бяло море

16.06.2025 20:01 Валентин Хаджиев
Недалеч от метоха “Св. Никола” в Порто Лагос са били разположени рибарските колиби.
Сотици рибари от селища в Родопите се прехранвали с улов на риба в района на Буругьол и беломорския бряг край днешния Порто Лагос.

Нашите тръгвали от планината през септември и се прибирали напролет

Предприемчиви планинци от Родопите са сред първите професионални рибари на Бяло море в района на Ксанти и Комотини. Рибари от Смолян, Чепеларе, Момчиловци, Петково и други родопски селища нагазили в морето, овладели много добре риболовния занаят и успели да изтласкат от бранша гърци и турци.

Според запазени свидетелства и документи

към 1913 г. в Момчиловци е имало 80 рибари, които упражнявали занаята си

на Буругьол, днес Вистонида. В музея на селото са изложени рибарски принадлежности, мрежи, ботуши и документи, а в Смолян има фамилия Сулинаджиеви.

Всъщност първите рибари край днешното селище, а преди това голямо пристанище Порто Лагос, са ловели сулини - вид миди с твърда черупка, но с много вкусно месо. От тях си ядело и по време на пости, тъй като в Родопите не са ги зачитали за животинска храна. Ловели ги с пособия, които наподобяват шишове, и ги пълнели в плетени кошници.

След това продавали мидите и донасяли в домовете си пари за прехрана.

Вистонида е голямо солено езеро - лагуна, свързана посредством ръкав с Бяло море. В езерото има няколко островчета. На два последователни, свързани с дървен мост помежду им, а първият и с брега - се намира манастирът "Свети Никола", подчинен на Ватопедския манастир на Света гора. Наричан е и плаващ манастир, тъй като отстрани изглежда, сякаш се носи върху водата.

На едно от островчетата с площ 2000 кв. метра хората от Момчиловци някога дори си направили колиби, в които живеели около 180 души, разпределени по родове. Чепеларци пък имали свое селище на брега. Много от капитаните на лодките също били българи от Тракия и Родопите. Само от крайморските езера на година се вадели по около 650 тона риба.

Те ловели риба в езерото и в морето, като използвали даляни и рупове

Уловът включвал бяла риба, бурия, сапия, шарани, змиорки, миди и стриди.

Според описанието на големия родопски етнограф и историк Стою Шишков рибарските и сулинаджийските колиби били разположени на самия морски бряг. Всяка колиба е била собственост на едно семейство, група или съдружници.

Те са имали по няколко стаи, като най-голямата е за солене и сортиране на рибата.

"Гърци, турци или други народности няма нито един в тия колиби", пише Шишков в "Из Беломорската равнина" и недоумява как "в тоя турски и гръцки край около беломорския бряг на човек му прави особено впечатление това явление, че българи из широките недра на Родопите са намерили прехрана в едно занятие, тъй несвойствено на българския бит".  

Освен продажба като прясна родопските рибари са и консервирали рибата. Налагали ред риба, ред сол в каци, а след това рибата се тъпчела, за да се уплътни в съда. Родопските рибари тръгвали от планината през септември и се прибирали напролет.

Няма запазени сведения кога първите рибари се появили на брега, но се предполага, че това е станало още преди Освобождението на България. После, пеша и с катъри, за три дни и три нощи стигали до Порто Лагос. Някои от тях карали и стадата си от овце, които угоявали и връщали в родното си място отново напролет.

Описвайки ги, писателят, етнограф и бивш кмет на Чепеларе Васил Дечов сравнява сулинаджиите с овчарите:

"Овчарите най-добре се спогаждат със сулинаджиите (рибарите). Впрочем това лесно се обяснява.

Сулинаджиите упражняват занаята си покрай беломорските брегове в съседство с къшлите и овчарите. Двете съсловия почти всеки ден се срещат и си услужват едни други.

"Чйостиш овчари стават сулинаджии и още по-чйостиш сулинаджии напущат първия си занаят и стават овчари и кехаи. Освен това по характер, умствени способности и телосложение овчарите и сулинаджиите са "лика-прилика".

Ако едните крадат овце, другите крадат риба и сол; ако едните се разправят с разни арнаути челеци, другите се разправят с гърци, каикчии и рибари.

При спречквания на овчарите с другите младежи – не овчари, сулинаджиите са съюзници на първите

и обратно. Момите обичат сулинаджиите почти еднакво с овчарите. С по-малко думи казано – двете съсловия, които заедно се скитат по Беломорската равнина и дишат беломорския въздух, не враждуват помежду си. Напротив - те се много обичат."

Васил Дечов за кратко е бил и зам.-кмет на Порто Лагос и е бил активно ангажиран в развитието на риболовната индустрия в района.

Рибарите имат право и осъществяват своята дейност в открито море, защото турското правителство отдава под наем на предприемачи наематели правото за риболов във Вистонида и по-малките езера в близост.

Наематели са предимно богати турци, но истинските собственици отново са българи, защото те осъществяват риболова, осоляването и реализацията на рибата. Те се задължават да плащат лихва на вложителя на капитала, а всичко останало остава за рибарите.

Основано е и първото по рода си риболовно дружество – "Момчилови водоборци", с цел да се възобнови, закрепи и усъвършенства риболовството на Бяло море. Записани са повече от 100 дружествени члена.

В годините след 1912 г. Беломорската област е част от България и в пристанището е базирано капитанство "Порто Лаго" – поделение на Българския беломорски флот, като

усилено се е работело тук да бъде построено
главното българско пристанище на Бяло море

През 1919 г. след подписване на Ньойския договор рибарите, българските войски и администрацията трябва да напуснат беломорското крайбрежие. Прекратена е дейността на всички кооперативни дружества, а имуществото им остава на произвола на съдбата.

Историята на беломорските рибари продължава и в България. Братя Кацарови от Райково (сега квартал на Смолян) през 1920 г. решават да вложат спечелените пари и знания в Бургас.

Купуват терени и построяват фабрика. Основават "Събирателно дружество братя Георги и Илия Кацарови", което от 1925-а става "Първа консервна българска черноморска фабрика" – Бургас.

Консервират различни видове морски риби и търгуват с тях. Предприятието им е водещо в града години наред. След идването на комунистите фабриката им е национализирана и функциите се поемат от познатото предприятие "Славянка".

Кацарови развиват и голяма благотворителна дейност за родния край. Изпращат средства за църквата "Св. Неделя" в Райково, за параклиси, за строителство на паметник на загиналите във войните райковци, за електроцентрала, за бедни и талантливи младежи.

През 1941-а, когато България си връща Беломорието, родопските рибари отново се връщат в Порто Лагос

и основават трудово-риболовна кооперация "Бяло море" със седалище в Ксанти. Нейната дейност е успешна макар и отново за кратко.

С отстъплението на българските войски кооперацията е ликвидирана и с това се слага край на последния организиран риболов на Бяло море. Имуществото отново е изоставено и разграбено с времето.

Други от Регион

Пиян шофьор на полски тир удари камиони на паркинг

Пиян шофьор от Полша е ударил на паркинг няколко камиона, като по чудо няма пострадали. Инцидентът е станал около 3,30ч. в събота в района на паркинг на АМ „Тракия"

Задържаха мъж, ограбил жена във Велинград, издирват съучастника му

Велинградски полицаи установиха самоличността на двама, извършили грабеж. Това съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР в Пазарджик Мирослав Стоянов

Съседи се биха в Куклен, двама са задържани

Двама мъже са арестувани след междусъседско сбиване в Куклен, съобщиха от МВР. В петък вечерта бил постъпил сигнал на телефон 112 за възникнала физическа саморазправа между комшии в града

Отпадна ограничението за движение с вериги за колите в Смолянско

Ограничението за задължително движение с вериги за леките автомобили през проходите Пампорово и Превала отпада. Това съобщи заместник областният управител на Смолян Андриян Петров

Тирове закъсаха в снега на Подбалканския път над Клисура

Закъсали тирове на Подбалканския път София – Бургас, в района на Козница над Клисура, съобщава БНТ. Пътищата не са обработени, а снежната покривка е около 5-10 см, има и заледявания

>