“Кажи си го и ще стане”: науката и илюзията зад автосугестията
Ако си повтаряш, че си милионер, а нямаш работа, това е фантазия, а не самоутвърждаване
Понякога сутрин, докато се взираме в огледалото с чашата кафе, още борещи се с гравитацията на възглавницата, си казваме: “Днес ще бъде страхотен ден!”. В този момент половината от нас вярват в това с ентусиазма на куче, видяло каишка. Другата половина - по-скоро с иронията на котка, подритнала каишката в кофата. Но дали в тези малки вътрешни реплики има повече сила, отколкото подозираме? Автосугестията - онова, което сами си казваме, докато никой не ни слуша - е една от онези теми, които балансират между психологическа наука и попкултурна самопомощ. А когато балансът е точен, ефектите може да са изненадващо реални.
От парижките кабинети до
модерните приложения
Терминът “автосугестия” (от лат. auto - сам и suggestio - внушение) се популяризира в началото на XX век от френския аптекар Емил Куе. Неговото мото - “Всеки ден във всяко отношение ставам все по-добре и по-добре” - звучи като мантра от плакат за йога студио, но за времето си е било малка революция. Куе забелязал, че когато пациентите му приемали лекарства с убеждението, че ще помогнат, резултатите били по-добри - още едно свидетелство за плацебо ефекта. Той започнал да учи хората не просто да вярват, а да си внушават оздравяване и благополучие чрез повтаряне на позитивни фрази.
Днес автосугестията е в основата на много популярни методики: от позитивната психология до когнитивно-поведенческата терапия, от спортната мотивация до приложения като Headspace или Calm. Само че днешните психолози не разчитат на вдъхновение от френски аптекари, а на данни.
Какво казва науката
Изследванията в последните десетилетия разглеждат автосугестията в контекста на саморегулация, невропластичност и подсъзнателна обработка на информация. Според проучване, публикувано в Social Cognitive and Affective Neuroscience, автосугестията - в контекста на т.нар. самоутвърждаване - активира мозъчни зони, свързани със саморефлексия и стойностна система (medial prefrontal cortex). Това не е просто игра на въображението - това е реална неврологична дейност.
В експеримент на Университета в Станфорд от 2000 г. студенти, които използвали позитивни самоутвърждения преди изпит, показали по-ниски нива на кортизол и по-добри академични резултати в сравнение с контролна група. Отново: не магия, а биохимия.
Друго впечатляващо изследване, публикувано в Health Psychology, показва, че участници, които използвали автосугестия в контекста на здравословни навици (напр. “Аз съм човек, който прави добри избори за здравето си”), били по-склонни да изберат плод пред вафла. Това не е радикален подвиг, но е начало.
Границата между самопомощ и самозаблуда
Както често се случва, там, където има наука, се появява и индустрия. Автосугестията е гръбнак на немалка част от пазара на мотивационна литература - от “Силата на позитивното мислене” на Норман Винсънт Пийл до съвременни хитове като “Атомни навици” на Джеймс Клиър.
Проблемът обаче възниква, когато автосугестията се използва като заместител на действия и терапия вместо като допълнение.
Проф. Карън Райс от Университета в Пенсилвания казва: “Позитивната автосугестия е полезна дотолкова, доколкото тя се основава на реалистични и постижими цели. Ако си повтаряш, че си милионер, докато живееш в студентско общежитие и нямаш работа - това е по-скоро фантазия, отколкото инструмент за растеж”.
Или както саркастично се шегуват някои психолози в социалните мрежи: “Автосугестията е чудесна - ако искаш да се почувстваш добре, докато правиш нищо”.
Има ли доказателства за дълготраен ефект?
Според метаанализ от 2021 г., публикуван в Psychological Bulletin, който обхваща 144 изследвания върху интервенции чрез самоутвърждаване, ефектите върху поведение, стрес и здравословни избори са значими, макар и умерени. Това означава, че автосугестията не е панацея, но определено е по-добра от бездействие - особено когато се комбинира с други техники като визуализация, психотерапия, дишане и др.
А как да я използваме?
Най-ефективната форма на автосугестия е онази, която е персонализирана и съответства на личните ценности. В едно изследване на Cohen & Sherman (2014) участниците, които създали собствени утвърждения на базата на важни за тях житейски теми, показали значително по-добри резултати в справяне с трудни ситуации. Така че “Аз съм спокоен и справящ се човек” работи най-добре, ако наистина цените спокойствието. Ако за вас водещата ценност е независимост, тогава “Аз вземам решенията в живота си” ще има по-силен ефект.
Ключът е автентичността. Да си повтаряш “Аз съм много продуктивен човек”, докато отлагаш работа с тричасово скролване на рийлове, няма да доведе до същия ефект, както ако преди важен проект кажеш: “Мога да се съсредоточа и ще започна с първата стъпка”.
Вътрешният диалог има значение
Автосугестията не е магическа пръчка. Тя не променя света - но може да промени начина, по който го възприемаме. А често това е достатъчно, за да поемем инициатива, да вземем решения и да действаме. В свят, в който външните обстоятелства често са извън контрол, вътрешният ни диалог остава една от малкото територии, където имаме реална власт. И ако тази власт се упражнява с малко повече съзнание и малко по-малко цинизъм, може би нещата наистина ще стават по-добре.
Още интересни теми за живота, хората, здравето, модата и красотата четете на сайта MILA.bg