Христо Пимпирев: Океаните имат ключова роля за климатичните промени
Океаните заемат две трети от земната повърхност и имат ключова роля за климатичните промени, защото морските течения - студени или топли, определят климата на Земята. Всяко изменение на тяхната посока ще доведе до драстични климатични промени на сушата, до която те преминават. Това каза за БТА председателят на Българския антарктически институт (БАИ) проф. Христо Пимпирев, който участва от 9 до 13 юни в Ница конференцията на Организацията на обединените нации (ООН) за океаните.
В официалната делегация от България, от Българския антарктически институт (БАИ), са също Драгомир Матеев и главен асистент д-р Росица Янева. В делегацията са също заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов, и директорът на Басейнова дирекция във Варна Явор Димитров, съобщи проф. Пимпирев.
По думите му, ако си представим, че "Гълфстрийм измени посоката си, ще настане полярна зима във Великобритания и в Северна Европа". Океаните са изключително важни и със затоплянето на климата се вдига нивото им, което може да предизвика наводнения и големи площи от сушата ще бъдат залети, ще има огромни миграции и ще има изменение в земеделските култури за изхранване на хората, каза проф. Христо Пимпирев.
Той отбеляза, че милиарди хора се изхранват от океаните, защото в тях има големи рибни запаси и други хранителни продукти, които се използват за изхранване на населението. Те поемат и голяма част от въглеродния диоксид, който създава парниковия ефект на Земята. Опазването на океаните е от изключително важно значение за цялото човечество и България трябва да подкрепя тези инициативи за тяхното запазване. Ние имаме едно полузатворено Черно море, но страната ни има отговорност и за океаните, особено с българските антарктически експедиции и с научните изследвания, които правим с нашия научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" в Южния океан, който е неразделна част от Световния океан, подчерта проф. Пимпирев.
"Днес ще имаме среща с ръководителя на проекта Mercator Ocean International, който е за изграждането на дигитален океан - или дигитален двойник на океана, в който се нанасят всички известни данни на учените, изследващи Световния океан. Този проект се подкрепя изцяло от Европейската комисия, ще предложим и нашите данни от изследванията на Южния океан да бъдат включени в този проект, защото сме нация, която изследва океаните и не сме само изследователи на Черно море. По този начин изследванията на българските учени ще станат достояние на целия свят", каза председателят на БАИ.
Сега особено драстично е замърсяването на океаните с микропластмаси и форумът в Ница е първата мащабна конференция за океаните. В нея участват делегации от 150 държави, както 50 държавни и правителствени ръководители - президенти, министър-председатели и "короновани глави", загрижени за съдбата на океаните, които са общо наследство и на нас българите, каза проф. Христо Пимпирев.
Той съобщи, че конференцията на ООН за океаните утре приключва в Ница и се очаква да се приеме важна декларация, която да засили общественото внимание на политици и на учени за запазване на океаните и моретата. "Очаква се да бъдат събрани от 60 държави подписи за ратифициране в техните страни на документ, който цели предприемането на мерки за запазването на 50 процента от океаните, които не са под ничия юрисдикция - или те са на цялото човечество. И там, без никакви санкции, могат да се правят всякакви незаконни действия, които да нарушават и биоразнообразието, и да има замърсяване на океана. Очаква се скоро и България да я ратифицира, за да може да влезе в сила като документ на ООН. Отдавна се работи по приемането на такава декларация и тя е акт на ООН", обясни проф. Христо Пимпирев.
Той каза, че на откриването на конференцията президентът на Франция Еманюел Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен са представили Европейския океански пакт, приет от Европейската комисия на 5 юни. С него европейските държави се задължават да приемат мерки за опазване на моретата и океаните, и голяма част от населението на Европа живее в крайбрежните региони, а една десета част от населението на България живее около Черно море, отбеляза проф. Пимпирев.
"Присъствието и активното участие на български представители на този престижен световен форум и след три успешни плавания на научноизследователския кораб 421 „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида подчертават ангажираността на страната ни в изследвания не само на Черно море, а и в световния океан", отбелязват от БАИ.
Българският антарктически институт организира ежегодните антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови.
В експедициите участват специалисти в различни области: геология, геоморфология, геохимия, геофизика, метеорология, глациология, биология, медицина и други. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни реномирани научни издания.
БАИ е член на COMNAP (Съвет на мениджърите на национални антарктически програми), на SCALOP (Комитет за антарктически логистика и операции), на EPB (Европейски полярен борд) и на SCAR (Научен комитет за антарктически изследвания), се казва в информация, публикувана в сайта на института.