Между съюзници: историята на България в помощ на бъдещето на Америка
Защо и в горещите, и в търговските войни не бива да се тръгва срещу партньори
1913 г., България
На 16 юни 1913 г. Българската армия започва военни действия срещу Сърбия и Гърция, откривайки мрачната глава в нашата история, известна като Междусъюзническата война. Името не е случайно - само допреди няколко месеца България заедно със Сърбия, Гърция и Черна гора са били обединени в т.нар. Балкански съюз и са воювали заедно срещу разпадащата се Османска империя. Заповедта е издадена от помощник главнокомандващия ген. Михаил Савов със знанието на цар Фердинанд I, но без знанието на правителството.
Мотивите не са тайна. След епохалните успехи на Българската армия през Първата балканска война цар Фердинанд I не крие своите амбиции за териториално разширение на България. Той вижда Солун, Одрин и Цариград като ключови цели
за постигане на доминираща роля в региона “Предлагам да се върви напред и да се нападнат час по-скоро турците на Чаталджа (крепостта пред Цариград)”, непреклонен е царят. Ген. Савов също е привърженик на идеята за завземане на Цариград и след победите при Лозенград и Бунархисар убеждава Фердинанд да нареди атаката на турските укрепления при Чаталджа. Думите на ген. Савов попадат на плодородна почва, подклаждайки вътрешните стремежи на царя. Дори след като българското настъпление е спряно в Чаталджа, царят продължава да настоява “да атакуваме в най-скоро време Одрин”.
Но реалността не прощава на мечтателите, забравили законите на политическата гравитация. Макар че Българската армия е вероятно най-голямата на Балканите по онова време, тя недалновидно е противопоставена на обединените сили на доскорошни съюзници, подкрепени впоследствие и от неутрална Румъния, и от Турция. След няколко месеца
интензивни сражения и хиляди жертви
Междусъюзническата война завършва с тежко поражение за България. Страната ни губи територии и изпада в тежка политическа изолация сред съседите си.
2025 г., САЩ
През 2023 г. Питър Наваро, съветник по въпросите на глобалната търговия на президента Тръмп в първия му мандат, пише манифеста “Аргументите за справедлива търговия”, в който призова следващият републикански президент да ограничи “онези страни, които имат относително големи търговски дефицити със САЩ и прилагат относително високи тарифи”. Наваро настоява за
наказателни мита не само срещу Китай -
обичайния заподозрян - но срещу Индия, Европейския съюз, Виетнам, Тайланд, Тайван, Япония и Малайзия.
През 2024 г. Доналд Тръмп става президент за втори път. Наваро отново е избран за негов съветник и посланията му чукат на отворена врата - самият президент е изразявал винаги подкрепата си за радикални мита, започвайки още през 1987 г. в известната си статия в “Ню Йорк Таймс” срещу вноса на стоки от Япония.
Осъществяването на манифеста не закъснява - наскоро САЩ обявиха мита срещу всички страни по света, включително 20% срещу ЕС и България. Макар и временно отложени, никоя държава не храни илюзии за скорошно възстановяване на досегашния обем презокеанска търговия.
Историята не се повтаря, но се римува
Междусъюзническата война показа как България, водена от амбиция и самоувереност, подцени стратегическите реалности и допусна съдбоносна грешка, започвайки сама война срещу коалиция от бивши съюзници и стари противници.
Днес, през 2025 г., САЩ - гарант на световния ред и лидер на демократичния свят от 1945 г. - също застават на кръстопът. Едностранното налагане на мита срещу целия свят, и особено срещу доскорошни стратегически партньори, рискува не само икономическа контрареакция, но и геополитическо сближаване между традиционно раздалечени държави. В глобалния свят на XXI век, където веригите за доставки, технологиите и сигурността са дълбоко взаимносвързани, една търговска война срещу всички може да доведе до геополитическа самота. А
самотата на великите сили винаги свършва по един и същи начин — с отстъпление
САЩ могат отново да вдъхновят съюзи, които защитават общи ценности — от свободата на търговията до взаимна отбрана и устойчиво развитие. Дали един пример от историята на най-голямата сила на Балканите от 1913 г. ще бъде достатъчен за най-голямата сила в света през 2025-а?