Причините за извращенията в село Ягода
- Драстични увеличения на деменцията. Само 5600 възрастни живеят в старчески домове, 70 000 са с алцхаймер
- Не харесват държавните, но там контролът е по-строг. Проверяващите са едва 81 души
Една от основните причини трагичното положение със старческите домове да се задълбочава непрекъснато и да се появяват нелегални, е, че все повече хора изпадат в деменция и имат нужда от денонощни грижи.
Според данни на гражданско сдружение “Алцхаймер” 70 хиляди българи страдат от тази най-разпространена форма на загуба на паметта. В Европейския съюз са 7 милиона, а
до 2050 г. броят им вероятно ще се удвои.
Проблемите може да възникнат изведнъж и работещите по-млади хора търсят спешно решение за своите родители или близки. Лицензираните центрове за настаняване са ограничен брой.
В момента в старчески домове пребивават около 5600 души. Други стоят в списъците на чакащите с години. Като цяло има и неписан закон - в тези резиденции предпочитат жени, защото грижата за тях е по-лесна в сравнение с мъжете. Цапат по-малко, на килограми са по-слаби и това има значение за работещите, ако трябва да ги вдигат. Отидете ли за баща, дядо или чичо, шансовете да се намери място рязко намаляват.
В последните години политиката на държавата не предвижда разкриване на нови домове от класически тип, а тенденцията е
да се предоставят повече услуги в социална среда
- почасови, дневни или с резидентна грижа за по-малко хора, по един-двама в стая със собствена баня. Целта е възрастните да се чувстват като в семейна среда, но на практика това много рядко се случва.
За да се подобрят условията, при които живеят те, по Плана за възстановяване и устойчивост е предвиден ремонт на всички 81 домове за стари хора общо за 381 млн. лв. Но това са недостатъчен брой заведения, за да приемат всички, които се нуждаят. А страната ни е със застаряващо население.
Държавните се финансират от бюджета, но ги управляват общините. Цената е фиксирана - 80% от пенсията на възрастния човек, независимо дали получава 800, или 3400 лв. При частните всяка фирма сама решава колко е тарифата ѝ.
Особено съвпадение е, че всички трагични случаи в последните години са все в частни домове. Така беше и
във варненското село Рояк, където изгоряха 9 души, и в хосписа в Банкя,
където загина един при пожар, и в Ягода и Говедарци с малтретирани, връзвани и унижавани възрастни хора. А сега става ясно, че още три нелегални дома са функционирали по този начин във Варненско. Вероятно из страната има и други нелегални заведения.
У българина съществува предубеждение, че в държавните старчески домове персоналът не се грижи добре за близките му и затова търси частни. Особено ако живее в чужбина и частното за него е гаранция за качество, се подмамва да настани там родителите си. Особено като види приемливите 1000 лв. на фона на 3000 лв. Тук стои и въпросът как се съгласяват да го оставят, без да видят къде ще живее и как ще се грижат за него/нея.
Всъщност при държавните повече се държи на качеството на персонала, храната и условията, защото трябва да спазват критериите и стандартите, коментират запознати. В тях контролът е по-строг.
При частните, а още повече при нелегалните, ситуацията е различна. Но дори и когато се разкрият злоупотребите, както беше в с. Рояк, нищо не се случва. Там разследването още не е приключило и
не са повдигнати обвинения за трагедията с възрастните.
Провериха цялата Варненска област, събраха глоби от 2000 до 4500 лв., отнеха един лиценз и толкова. Нелегалните домове продължават да си съществуват. За останалите части на страната няма подобни масови огледи. Но как да стане, когато контролиращият орган, който издава и разрешенията - Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ), разполага с много малко персонал, за да стигне до всички домове. Там работят едва 81 души, които обаче наблюдават само лицензираните заведения. Освен това и броят на проверките не е достатъчен.
Миналата година според отчета на агенцията са проверени 280 центъра с т.нар. резидентна грижа - самостоятелни и комплексни услуги, но не е конкретизирано колко от тях са за възрастни, колко за деца без семейства, за хора с увреждания или бездомни. Агенцията отчита и периодични комплексни проверки в социалната услуга “Резидентна грижа”, предоставяна от лицензирани частни доставчици, поради отчетена висока степен на риск по отношение качеството на предоставяната услуга и спазване правата на потребителите.
Новите доставчици на този тип услуга през 2024 г. са били 39. Те са получили лиценз от АКСУ, но също не е ясно какъв тип клиенти са – дали за възрастни, с увреждания, бездомни или други. Ако АКСУ не може да е навсякъде, всеки жител на селото, в което е домът, може да сигнализира, защото обикновено са в малки населени места, където се знае какво се случва зад стените на легалните или нелегалните домове. Кметовете управляват дотираните от държавата заведения. Те решават дали да предоставят услугата на неправителствена организация или фирма. Би могло градоначалниците да изискват редовна информация за условията на болнитеи възрастни хора.
“Държавата се справи в тези случаи, за часове изведе хората, изпрати ги в социални и медицински заведения, свърза се с близките. Но трябва да има механизъм, аз го наричам протокол за действие на държавата при спешни ситуации - коментира бившият социален министър Христина Христова пред “24 часа - 168 истории”. - Да може
институциите да спасяват в спешен порядък хората и да не се допуска да се случва този ужас отново.
Областните управители може да искат регулярно – например на три месеца - информация от кметовете има ли съмнения за незаконна дейност.”
Но докато всеки, който знае за подобни извращения, не започне да подава сигнал, едва ли проблемът ще се реши.