Наталия Киселова се срещна с българската общност в Албания
Председателят на Народното събрание се срещна с представители на българската общност в Албания, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.
Българска парламентарна делегация, водена от председателя на парламента Наталия Киселова, е на посещение в Албания за участие в 12-тата пленарна сесия на Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.
Наталия Киселова се обърна към българската общност с думите, че съхраняването на българското съзнание извън пределите на страната изисква всекидневни усилия както от държавните институции, така и от българските общности в чужбина. Тя поздрави всички българи за техния личен принос за признаването на българското малцинство в Албания и за съхраняването на българския език, култура и традиции.
Наталия Киселова изрази своята увереност, че организациите на българите, които живеят в Албания, ще запазят своята ангажираност към опазване и предаване на българските ценности, език, бит и култура. Тя пожела на нашите сънародници да не забравят България и да предават своята обич към Родината и на младото поколение.
По-рано председателят на Народното събрание Наталия Киселова даде интервю за Албанското национално радио и телевизия. Най-доброто за региона на Балканите е всички държави да бъдат част от ЕС, заяви тя и подчерта, че няма по-добра гаранция за мир и за стабилност в района от членство в ЕС и в НАТО. Полагаме всички възможни усилия, за да може страните да бъдат част от тези две организации, допълни председателят на парламента.
Нашето желание е колкото се може по-скоро всички страни да станат част от ЕС, но времевия хоризонт е въпрос, който зависи както от ЕС, така и от държавата кандидат, отбеляза председателят на Народното събрание. С каквото можем, ние ще ви съдействаме, но вие трябва да си поставите обозрим хоризонт и да поддържате политическата воля в тази посока, допълни Наталия Киселова. Тя припомни, че присъединяването на всички държави на Балканите е бил приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС. Оттогава във всички свои срещи поставяме въпроса, но всяка от държавите трябва да отговаря на Копенхагенските критерии и да бъде оценявана съобразно своите собствени усилия, допълни председателят на парламента. Нашето разбиране e, че тогава, когато държавата е отговорила на условията, тя е добре дошла, посочи Наталия Киселова.
Категорично подкрепяме интеграцията на Албания и с всички възможни парламентарни средства ще се стараем да Ви помогнем в този процес, заяви председателят на парламента. Наталия Киселова отбеляза, че в парламента вече има създадени групи за приятелство и Групата за приятелство с Албания е една от най-големите с 30 народни представители в нея.
Нашите усилия са договорът, който беше сключен между ЕС и Република Северна Македония да бъде изпълнен, за да може те да започнат преговори, посочи председателят на Народното събрание. От наша страна няма претенции, а има подадена ръка и очакваме техните политици да изпълнят ангажиментите, каза Наталия Киселова. По думите й договорите се сключват между държави, а не между правителства, от двете страни на границите правителствата се сменят, но общите цели остават. Вече се навършват 3 години от общия европейски консенсус, оттогава обаче, за съжаление, от страна на нашите съседи няма продължаване на пътя, за да може да се придвижат напред, допълни тя.
Това не е въпрос между България и Република Северна Македония, подчерта Киселова, а между Република Северна Македония и ЕС от гледна точка на изпълнението на ангажиментите, които са поели през 2022 година, каза още Наталия Киселова и изрази надежда разумът да надделее.
Албания е стабилна както във вътрешнополитически план, така и като фактор в района и това се вижда не само от българска страна, но и от всички други държави в Европа и в НАТО, отбеляза председателят на парламента.
Отношенията между България и Албания са отлични и няма между нас въпроси, които да не могат да бъдат уредени и дискутирани, заяви Наталия Киселова. Според нея в бъдеще може да бъде разширено сътрудничеството в сферите на културата, инфраструктурата, енергетиката, туризма, образование и между парламентите.