Фискалният съвет: Минималните валутни резерви в БНБ ще намалеят с влизането в еврозоната
С влизането на България в еврозоната задължителните минимални резерви (ЗМР), които търговските банки превеждат в Българската народна банка (БНБ), ще намалеят от 12 процента на 1 на сто. Освен това част от сегашните валутни резерви в БНБ ще се влеят в паричното обращение в страната. Това са част от първите видими ползи от влизането на България в еврозоната, посочва в съобщение Фискалният съвет на България. Анализът в него е на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет, на тема "Въвеждане на еврото в България".
Намаляването на ЗМР ще доведе до увеличение на ликвидността на търговските банки, защото в тях ще остават много повече средства. Това пък ще позволи на банките да предоставят допълнителни кредити за бизнеса и домакинствата. Така ще се стимулира потреблението и инвестициите, и като цяло икономическият растеж, посочва проф. Манов.
Банките ще спечелят от намалените разходи по трансакциите и от достъпа до по-евтино кредитиране. Населението ще спечели от премахването на валутния риск, от по-ниските лихви по кредитите. То ще може да сравнява много по-лесно цените между държавите членки на еврозоната, а това ще засили конкуренцията между предприятията и по този начин ще облагодетелства потребителите. В същото време е възможно да има някои ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако, разбира се, липсва достатъчно и надежден контрол. Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани съгласно действащото законодателство.
В допълнение, населението ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разходи за превалутиране на необходимите им средства от левове в евро. Туризмът ще спечели от по-добрия имидж на България като страна членка на еврозоната и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи. Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на конкурентоспособността му. Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света. Премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната. Това ще води до подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж.
Към страната ще има повишено инвеститорско доверие. Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света. Кредитният рейтинг на Хърватия беше повишен през 2024 г., една година след приемането на страната в еврозоната, като на практика страната получи най-високия си кредитен рейтинг досега. Това направи достъпа на Хърватия до заеми на международните пазари много по-лесен, по-достъпен и по-евтин. След присъединяването ни към еврозоната основният резултат ще бъде облекченото финансиране на частния и държавния дълг. Значителна част от сегашните валутни резерви постепенно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Ще нарасне паричният мултипликатор. Това ще стимулира инвестиционния процес, ще позволи по-големи вложения в публичната инфраструктура и ще стимулира икономическата активност в страната. България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка и ще участва в управлението на паричната политика на еврозоната, посочва проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет.