Българинът все повече се съди. Рекорден брой дела през 2024 г. – над 500 000 нови
Нужна била промяна в механизма за разследване на главния прокурор
Българинът все повече се съди, а през 2024 г. е отбелязан своеобразен рекорд. 524 897 нови дела са постъпили за 12 месеца, а общо разглежданите са били 641 219, като в тези бройки не влизат административните. Ръст се наблюдава във всички съдилища в страната - районни, окръжни и апелативни. Това е изводът от годишния доклад на председателя на ВКС Галина Захарова, който беше приет от Висшия съдебен съвет в четвъртък. В самия ВКС също е счупен рекорд. През м.г. там са разглеждани 14 185 дела. За сравнение, през 2020 г. те са били 12 143, като през всяка следваща са се увеличавали.
Позитивното е, че на фона на нарастването на броя на делата през последните години съдилищата, включително ВКС, полагали усилия и
решавали все по-голям брой казуси
През 2022 г. свършените дела са 479 798, през 2023-а вече стават 494 796, а през 2024-а са рекордните 520 631.
Във ВКС обаче продължавал да стои все така сериозно проблемът с липсата на съдии. При щат 122-ма титулярите са 90, а останалите са командировани. Причината местата да са незаети е в продължителността на конкурсите и на тяхното обжалване. Практиката на магистратите както в съда, така и в прокуратурата е, че всеки, който не е спечелил, го обжалва пред ВАС, и то на две инстанции. Това отнема години, а през това време класираният на първо място не може да встъпи.
В доклада се посочват и проблеми пред механизма за разследване на главния прокурор, въведен през 2023 г. Причината те да се обсъждат в него е, че сигналите срещу главния прокурор и неговите заместници се изпращат до зам.-шефа на ВКС и председател на Наказателната колегия. В момента това е съдия Лада Паунова. Тя решава кой сигнал да препрати за проверка до специалния прокурор Даниела Талева. Именно тук идват и проблемите.
Преценката на зам.-шефа на ВКС дали сигналът е годен, или не, не подлежи на никакъв контрол, се отбелязва в доклада. Освен това било достатъчно на писмото да пише, че подателят иска да се разследва бивш или настоящ главен прокурор, за да се образува преписка.
“Подобни сигнали циркулират между зам.-шефа на ВКС, Софийската градска прокуратура и прокурора по разследването на главния”, се посочва в доклада. В него е отделено специално място и на проблема със
забраната да се публикуват присъди,
по които е наложен затвор, и те да стават публични, едва след уведомление от прокурор, че осъденият вече е зад решетките. Тази промяна в НПК е от 2017 г. и заради това по много дела, някои от които и с висок обществен интерес, информацията за постановените съдебни актове се забавя.
От ВКС посочват, че това оказва отрицателно влияние върху публичността на правосъдието, а самата забрана е безсмислена. Още повече, че страните, които имат регистрация в Единния портал за електронно правосъдие, имат достъп до постановените съдебни актове от момента на тяхното обявяване в Единната информационна система на съдилищата. Така потърпевши са само медиите, които не могат своевременно да съобщят за влязла в сила присъда.